Николай Некрасов Высказывания, цитаты и афоризмы

„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Николай Алексеевич Некрасов (1821-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

* * *
Народът е свободен, но щастлив ли е народът?

* * *
Сейте разумното, доброто, вечното.

* * *
Няма да се научи да обича онова сърце, което е уморено да ненавижда.

* * *
Даром нищо не се дава: съдбата иска изкупителни жертви.

* * *
Ние обичаме сестра си и жена си, и баща си, но в мъките си спомняме за майката.

* * *
В света има цар – този цар е безпощаден, нарича се глад.

* * *
Благослови народната работа и се научи да уважаваш мужика!

* * *
Който така дълго е бил способен да прощава, да не разбира, да не вижда, той навярно дълбоко е обичал, но още по-дълбоко ще ненавижда.

* * *
Макар и всеки воин да не нанася загуби на врага, но всеки трябва в бой да влезе. А съдбата ще реши боя.

* * *
О, любов – къде са всички твои усилия? Разум – къде са плодовете на твоя труд? Алчен пир от злодейства и насилия, тържество на картеч и щикове!

* * *
Ако прозата в любовта е неизбежна, нека вземем и от нея частица щастие: след разправия връщането на любовта и съчувствието е така пълно, така нежно.

* * *
Нека ни говори променливата мода, че темата „страданията на народа” е остаряла. И че поезията трябва да я забрави. Не вярвайте, юноши! Тя не остарява.

* * *
Следвай упорито правилото: за да бъде на думите тясно, а на мислите просторно.

* * *
Трудна е борбата на душата с тялото, трудна е борбата на човека със самия себе си.

* * *
Смъртоносен е ударът от тази ръка, която ни е галила.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Некрасов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ

* * *
Народ освобожден, но счастлив ли народ?

* * *
Сейте разумное, доброе, вечное.

* * *
То сердце не научится любить, которое устало ненавидеть.

* * *
Даром ничто не дается: судьба жертв искупительных просит.

* * *
Мы любим сестру, и жену, и отца, но в муках мы мать вспоминаем.

* * *
В мире есть царь – этот царь беспощаден, голод названье ему.

* * *
Благослови же работу народную и научись мужика уважать!

* * *
Кто долго так способен был прощать, не понимать, не видеть, тот, верно, глубоко любил, но глубже будет ненавидеть.

* * *
Пускай наносит вред врагу не каждый воин, но каждый в бой иди. А бой решит судьба.

* * *
О, любовь! – где все твои усилья? Разум! – где плоды твоих трудов? Жадный пир злодейства и насилья, торжество картечи и штыков!

* * *
Если проза в любви неизбежна, так возьмем и с нее долю счастья: после ссоры так полно, так нежно возвращенье любви и участья.

* * *
Пускай нам говорит изменчивая мода, что тема старая „страдания народа”. И что поэзия забыть ее должна. Не верьте, юноши! Не стареет она.

* * *
Правилу следуй упорно: чтобы словам было тесно, а мыслям просторно.

* * *
Тяжела борьба души с телом, тяжела борьба человека с самим собой.

* * *
Той руки удар смертелен, которая ласкала нас.




---------------
Руският писател, поет и публицист Николай Некрасов (Николай Алексеевич Некрасов) е роден на 28 ноември/10 декември 1821 г. в гр. Немиров, Подолска губерния. Учил е във филологическия факултет на Петербургския университет (1839-1841 г.). Публикува стихове от 1838 г., от 1841 г. сътрудничи на в „Литературная газета”, в. „Отечественые записки” и др. литературни издания. От 1847 до 1866 г. се занимава с издателска дейност, редактор е на сп. „Съвременник” и в. „Отечественые записки”. Сред най-значимите му творби са „Крестьянские дети” (1861 г.), „Мороз Красный Нос” (1863 г.), поемата „Русские женщины” (1871-1872 г.), поемата-епопея „Кому на Руси жить хорошо” (1873-1876 г.) и др. Умира на 27 декември 1877/8 януари 1878 г. в Санкт Петербург.