Дали този есенен, кискащ се вятър
баща е на сивата, тъмна тъга?
Дали я разнася навред по земята,
или точно тука? На мен? И сега?
А може би аз съм на грешна октава.
И може би вятърът тръгва от мен.
Не зная след него какво ми остава.
Щурецът ми шепне: - И утре е ден!
Аз този щурец цял живот го познавам.
Край мен ли, във мен ли - все пее си той.
Потъвам във дупка, а той ме спасява...
Та, ветре, свири на тъгата "Отбой"!
(перевод Стафидова В.М.)
Ещё о ветре
Не зря в эту осень хихикает ветер
Зелёной тоски всемогущий отец
Её он разносит по белому свету
А может быть мне, одному, наконец.
А может быть я на фальшивой октаве
И ветер бежит от меня в ивнячок
Он столько вопросов нерешенных оставит
Будет утро и день, - успокоил сверчок
Ах этот сверчок, я давно его знаю
Во мне или рядом но песня звучит
Тону безнадёжно – меня он спасает
Даст ветру команду – тоска замолчит.
Николай Дялков - Още за вятъра
© Copyright: Доктор Эф, 2017
Свидетельство о публикации №117092201951
Свидетельство о публикации №117092201951
Рецензии
