Аршак Тер-Маркарьян Земле На моята земя

„ЗЕМЛЕ”
Аршак Арсенович Тер-Маркарьян (1938-1924 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА МОЯТА ЗЕМЯ

Ту слънчо
в моравата лази,
ту горе
звездите кръжат...
Земята ни родна
ще пазя,
че в нея
вовек
ще лежа!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аршак Тер-Маркарьян
ЗЕМЛЕ

То тянется
К солнышку зелень,
То звёзды
Над полем кружат...
Я буду беречь
Нашу землю –
В ней вечно
Придётся
Лежать!




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Аршак Тер-Маркарян (Аршак Арсенович Тер-Маркарьян) е роден на 19 януари 1938 г. в гр. Ростов на Дон. Пише стихове от ученическите години. Работил е като инженер в севастополското обединение „Атлантика”, участвал е в океански експедиции. Първите му публикации са във в. „Комсомолец”. От началото на 60-те години публикува поезия и проза в списания, алманаси и сборници като „Молодая гвардия”, „Молодежная эстрада”, „Дон”, „Дружба”, „Литературная Армения”, „Литературная Киргизия”, „Огонек”, „Мизия”, „Пограничник”, „Воинское братство”, „Мир Севера”, „Тюркский мир”, „День поэзии”, „День донской поэзии”, „Литрос”, „Поэзия рабочих рук” и др. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1973 г.). Участва в ръководството на ростовската писателска организация, от 1991 до 2007 г. завежда отдел поезия във в. „Литературная Россия”. Превежда поезия от български, унгарски, сръбски, белоруски и др. езици. Член е на Съюза на писателите на СССР (1972 г.), на Съюза на журналистите на СССР (1986 г.) и на московската организация на Съюза на писателите на Русия (1987 г.). Участва в редколегиите на изд. „Роман-газета” и на международното сп. „Форум”. Носител е на много отличия, между които и българската международна награда „Дружба”. Автор е на над 30 книги, сред които стихосбирките „Солнечные километры” (1966 г.), „Стихи” (1968 г.), „Перекрестки весны” (1970 г.), „Солончаки” (1975 г.), „Мозаика” (1978 г.), „За дальним закатом” (1980 г.), „Подкова дождя” (1984 г.), „Сердцевина дня” (1988 г.), „Чалтырские зурначи” (1991 г.), „Песенный причал” (1993 г.), „Колыбель дня” (1994 г.), „Я много помню о войне” (1995 г.), „Поводья дорог” (2000 г.), „Отблески лет” (2002 г.), „Серебряные лики” (2008 г.), „Я так помню” (2008 г.), „Прекрасные лики” (2013 г.) и др. Живее в Москва. Умира на 6 март 2024 г.