СЛЕД ПРАЗНИКА
След празника остана Тишината,
безмълвно в стаята ми да крещи...
Тъжна сивота обви цветята,
без твое цвете, което да блести.
Едно желание потъна в мрака
и сякаш светлината се стопи.
Надеждата се умори да чака
за мене да си спомниш ти...
Празник, поздрави, цветя безбройни,
но за Теб мечтае моята душа.
Задъхвам се от мислите нестройни,
как сърцето си да утеша...
Защо родена съм аз обич да раздавам?
На късчета разбивам своето сърце...
И всяко на приятелите си дарявам,
но копнея само твоите ръце.
Копнея приказката на Мечтите
и ласките нежни на любимия мъж.
И не сълзи проблясват в очите,
а отражение само от топлия дъжд...
След празника
© Copyright: Виолета Петкова, 2017
Свидетельство о публикации №117091303541
Свидетельство о публикации №117091303541
Рецензии