С извинение

Басня от Генка Богданова

Имало едно време....
Говоря ви за наше време,
и за наша, българска Овца -
самотница и с дух сломен
и за Вълк - търговец, бизнесмен.
Овцата бродеше в гората
с  огромна мъка във  душата,
че животът й бе тежко бреме.
Вдовица стана тя без време.
Мъжът й бе продаден за курбан
за мюсюлманския  Байрям.
А децата й? Едно замина
с богатия арабин в чужбина.
/Подкарал  беше цяло стадо
от поколението младо./
Козел подмами дъщерята
в един бардак отвъд Гората.
Трето агънце от глад умря,
че безработна беше  тя,
а бе и бедна, безимотна,
останала сама сиротна.
"Деца да раждам? Не, за Бога!
О, нито искам, нито мога" -
ридае нашата Овчица.-
А тъй обичам аз дечица!"
Тъй, с тежки мисли във главата,
тя бродеше сама в гората.
Ала  от глад й причерня,
пред ручей някакъв се спря
поне водица да отпие,
че скоро слънце ще се скрие,
а беше  толкоз уморена,
от глад и жажда - изтощена.
Но тъкмо свеждаше глава
Вълкът пред нея изрева:
- Как смееш тука да се спираш?
Пред моя ручей се намираш.
Ти крадеш от моята вода,
знай,че си попаднала си в беда!
- Но, моля Ви се, господине!
Случайно аз от тука минах!
Не знаех, че е Ваш терен,
а и ручеят бе тъй студен!
О, смирете , моля, своя яд,
умирах аз от жажда, глад.
- Не! Тук табелите са ясни -
води, гори, треви прекрасни -
реституирани са вече!-
надменно собственикът рече.
- Чуй, сторила си грях голям,
законно мога да те ям!
Да бе по-млада, крехка, млечна,
постъпил бих аз "по-човечно".
Да, навярно бих те задържал,
след туй на чужденците  бих дал.
Не,   по-добре да те изям,
а кожата ти после ще продам.

Прости, народе мой злочест,
сравних те с плаха  овчица днес!
Но щом мълчиш, навел главата
пред всяка наглост всепризната,
позволяваш им да те крадат,
кожата ти тънка да дерат,
да те доят, да те продават,
без хляб и чест да те оставят,
затънал до ушите в нужда,
а рожбите ти да прокуждат,
кажи, мога ли да те сравня
аз на герба български с лъва?