Нестинарка
Нестинарка
Нощта като испанка млада
намята своя тъмен шал
и над земята бавно пада
мрак, от умора натежал.
Притихнала топола млада
потрепва плахо със листа,
пред пламнала огромна клада
в килим от пролетна трева.
Огромни огнени езици
облизват кладата без жал.
Летят искри като звездици
към свода, вече потъмнял.
Но вик разкъса тишината,
изплака гайда във нощта
и бяла птица от тъмата
се гмурна бързо във жарта.
Като видение неземно,
с икона скромна във ръка,
една девица вдъхновено
танц нестинарски заигра.
Ликуваща и облекчена
въздъхна старата земя.
Една стихия победена
под белите нозе замря.
Свидетельство о публикации №117090910666