Автор: Генка Богданова
Синко, не ходи в гората,
щом кървав рог извий луната!
На изворчето горско не ходи,
когато къпят се рояк звезди!
Любовно биле не откъсвай!
И самодиви не прекъсвай,
щом буйни танци заиграят!
Магии страшни, синко, знаят.
С кавала меден не свири,
а по-далече бягай ти!
Че щом във мрака те открият
с косите си ще те обвият,
с глас нежен ще те упоят,
със поглед ще те устрелят.
Змия в сърцето ти ще свият,
та сила мъжка да изпият...
Послушай майка, сине драги,
далеч от самодиви бягай!
Че самодива щом залюбиш
душата си ти ще погубиш.
Ех, младост, младост неразумна!
Кой слуша стара майка умна?
Сърцето мъжко как да трае,
щом женска хубост го омае?
Самодиви
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090910609
Свидетельство о публикации №117090910609
Рецензии