В бащината къща
Когато блуден син разкаян се завръща,
покой да търси в бащината къща,
дори във нея никого да няма,
ще го посрещне споменът за мама.
Когато след години на раздяла
от скръб душата грешна е преляла,
че като лист отронен от дървото,
човекът се е скитал по света самотен,
дори да е залостена вратата,
реши ли да потърси във душата
ключе вълшебно ще намери,
за да отключи потъмнели двери.
И в тъжната до болка къща
единствен споменът ще го прегръща.
Когато закопнял човек се връща
под покрива на родната си къща,
ще пламне огън в старото огнище -
щом въглените с вяра той разнищи.
Дори да е угаснало от време,
искрица може жива да си вземе.
И с тази плаха, мъничка искра
ще стопли своята изстрадала душа.
Тук, в бащината къща всеки се преражда,
тук спомените утоляват всяка жажда,
защото коренът човешки тук побит е,
ключът за щастието тука скрит е!
Свидетельство о публикации №117090910519