Автор: Генка Богданова
Не стреляй в птицата напролет!
Жадуваш ли за красота,
не спирай волния й полет
сред грейналата синева!
Крила извила над земята,
с гордо вдигната глава,
безмълвно тя ще те попита:
“Не съм ли твоята мечта?
Пусни душата си със мене!
Бих литнала така далеч,
до слънцето чак разжарено,
блестящо като огнен меч.
Под нас ще бягат равнините,
разлели дъхави жита.
Ще махат призивно горите
зелените си знамена.
Ще блести река далеко -
подобно сребърен колан.
Ще мине под дъгата леко
духът ти от мечти зован.
А щом над тебе се извия,
понесла твоята душа,
ти по човешки позови я
и пак я скътай във гръдта”.
Не стреляй в птицата напролет...
Не стреляй в птицата напролет!
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090910465
Свидетельство о публикации №117090910465
Рецензии