Болка

Автор:Генка Богданова

Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За онзи сандък, с рози изписан,
да пази спомени скъпи орисан.

Старият сандък - чеиза на мама,
в дома ми модерен  вече го няма.
Няма ги вече и ризите бели,
шитите рокли – дъги заблестели.

Няма ги скромните мъжки одежди,
мечтите на мама, онези надежди,
чергите писани, нощем тъкани,
в гостната стая по празник постлани.

Остана в сандъка и снимката стара –
мама и татко на някаква гара.
Няма го бялото було с венчето…
Остана ми само болка в сърцето.

Остана  ми само вината горчива,
остана въпросът: „Нима съм щастлива
без двора на татко, без къщата родна,
където пораснах щастлива, свободна.

Където смехът на кака се лееше,
а майка ми в стана тъчеше и пееше?!”
Няма ги вече цветята на мама,
сандъкът със спомени вече го няма!

Сега се питам, дали със земята,
с родната къща и двора с цветята,
аз не продадох, с душа изстинала,
своята съвест и своето минало.