Автор: Генка Богданова
/ В памет на татко/
Отпусната земята тежко диша.
Струи челото й солена пот.
Преглъща болката с въздишка,
в очакване на щедър плод.
Една корава, топла длан я гали.
Селякът с грапавите си ръце
люлей пшеници натежали
с любов до своето сърце.
Очите му - реки бездънни
я къпят в свежа хладина.
Крепят я в нощите, безсънни
след пламналата в огън мараня.
Сърцето му тревожно бие
във такт със нейното сърце.
Тревогата с усмивка крие
на добродушното лице.
Гали я с мечти човешки,
любовни думи той реди,
та хляб и радост и надежди
от любовта им да роди.
Безсмъртие
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090309639
Свидетельство о публикации №117090309639
Рецензии