Николай Фалеев О блаженстве За блаженството

„О БЛАЖЕНСТВЕ”
Николай Иванович Фалеев (1872-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗА БЛАЖЕНСТВОТО

Блажени са сити търбуси, щом там по тумбака посрещат.
Блажени подскачащите са, защото ги рядко преследват.
Блажени свирепите са, защото те жалост не чувстват.
Блажени са и разоряващите, да изграждат не им се налага.
Блажени са немилостивите, те са обсипани с милост.
Блажени нечисти сърца са, защото сапун не им трябва.
Блажени изгнаниците са, защото заселват земята.
Блажени сте, щом ви ругаят, обиди ответно върнете.
Блестете и се веселете, защото това ви харесва.


Ударения
ЗА БЛАЖЕНСТВОТО

Блаже́ни са си́ти търбу́си, штом та́м по тумба́ка посре́штат.
Блаже́ни подска́чаштите са, зашто́то ги ря́дко пресле́дват.
Блаже́ни свире́пите са, зашто́то те жа́лост не чу́встват.
Блаже́ни са и разоря́ваштите, да изгра́ждат не и́м се нала́га.
Блаже́ни са немилости́вите, те́ са обси́пани с ми́лост.
Блаже́ни нечи́сти сърца́ са, зашто́то сапу́н не им тря́бва.
Блаже́ни изгна́ниците са, зашто́то засе́лват земя́та.
Блаже́ни сте, што́м ви руга́ят, оби́ди отве́тно върне́те.
Блесте́те и се веселе́те, зашто́то това́ ви харе́сва.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Фалеев
О БЛАЖЕНСТВЕ
 
Блаженны сытые брюхом, ибо по брюху встречают.
Блаженны скачущие, ибо за ними не угонятся.
Блаженны свирепые, ибо жалости не чувствуют.
Блаженны разоряющие, ибо строить им не приходится.
Блаженны немилостивые, ибо милостями осыпаны.
Блаженны нечистые сердцем, ибо и мыла им не надобно.
Блаженны изгоняющие правды ради, ибо заселяют землю.
Блаженны, когда поносят вас, ибо и от поноса есть средства.
Радуйтесь и веселитесь, ибо ко двору вы пришлись.

               1906 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и публицист Николай Фалеев (Николай Иванович Фалеев) е роден през 1872 г. в Москва. Завършва Александровското военно училище в Москва (1893 г.), факултета по наказателно право при Военно-юридическата академия (1899 г.) и юридическия факултет при Петербургския университет (1901 г.). Първата му поетична публикация е в сп. „Зритель” през 1901 г., от 1905 до 1907 г. е член на редколегията на списанието. Ползва литературния псевдоним Чуж-Чуженин. От 1905 г. е активен публицист в сатирични издания. Публикува стихове, сатири, памфлети и исторически очерци в издания като „Волшебный фонарь”, „Застрельщик”, „Еж”, „Вихрь”, „Альманах”, „Исторический вестник”, „Леший”, „Скоморох”, „Стрекоза”, „Молодые силы”, „Маски”, „Столичная почта”, „Утро России” и др. С голям успех на сцените минават пиесите му „Иммортели” и „Сказки о премудром Ахромее и прекрасной Евпраксее”. Работи като адвокат, съдия, военен юрист, преподавател в средни и висши учебни заведения и журналист. Отговорен редактор е на сп. „Известий ВЦИК” (1923-1937 г.). Автор е на стихосбирката „Песенник революционного солдата” (1917 г.), учебниците „Государственное (конституционное) право” (1911 г.) и „Лесное право” (1912 г.), книгата с драматургия „Шрапнельки” (1914 г.) и др. Умира през 1941 г. в Москва. Негови творби са включени в сборника „Стихотворная сатира первой русской революции (1905-1907)” (1969 г.).