Павел Беспощадный Как под вишней Когато под вишнат

„КАК ПОД ВИШНЕЙ”
Павел Григорьевич Беспощадный (1895-1968 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОГАТО ПОД ВИШНАТА

Как под вишна стройна, сенчеста и пищна
хубава девойка срещна хармониста.
Хармонистът весел свири и играе,
как сърцето често тупка, той не знае.

Тупка в блик горещ, на вишна сякаш славей...
Казва, нашта среща не е миг случаен!
И на вишна рой от алени мъниста...
Не случайно, ой, пристигат трактористи!

Плахо там застанал, момъкът мечтае...
Момъкът с баяна милата ласкае:
Гиздава и нежна, ти си приветлива,
няма по-прилежна, няма по-красива!

Сред колхозни хора първа трактористка –
редом сме по оран, по сърца сме близки.
Дружно пеем с Глаша и дружиме честно!
Туй в колхоза наш на всички е известно.

Щом в колхоза наш приключим с урожая,
дружески при Глаша стигаме накрая!
На коне армейски в строя литват всички
със сержант гвардейски и боец сестричка!

С вино теменужно ний ще вдигнем чаши:
за любов, за дружба, за родина наша!
И за верен страж ще вдигнем дружно чаши –
за живота наш и щастието наше!


Ударения
КОГАТО ПОД ВИШНАТА

Ка́к под ви́шна стро́йна, се́нчеста и пи́штна
ху́бава дево́йка сре́штна хармони́ста.
Хармони́стът ве́сел сви́ри и игра́е,
как сърце́то че́сто ту́пка, то́й не зна́е.

Ту́пка в бли́к горе́шт, на ви́шна ся́каш сла́вей...
Ка́зва, на́шта сре́шта не́ е ми́г случа́ен!
И на ви́шна ро́й от а́лени мъни́ста...
Не случа́йно, о́й, присти́гат трактори́сти!

Пла́хо там заста́нал, мо́мъкът мечта́е...
Мо́мъкът с бая́на ми́лата ласка́е:
Ги́здава и не́жна, ти́ си приветли́ва,
ня́ма по́-приле́жна, ня́ма по́-краси́ва!

Сред колхо́зни хо́ра пъ́рва трактори́стка –
ре́дом сме по о́ран, по сърца́ сме бли́зки.
Дру́жно пе́ем с Гла́ша и дру́жиме че́стно!
Ту́й в колхо́за на́ш на вси́чки е изве́стно.

Што́м в колхо́за на́ш приклю́чим с урожа́я,
дру́жески при Гла́ша сти́гаме накра́я!
На коне́ арме́йски в стро́я ли́тват вси́чки
със сержа́нт гварде́йски и бое́ц сестри́чка!

С ви́но темену́жно ни́й ште вди́гнем ча́ши:
за любо́в, за дру́жба, за роди́на на́ша!
И за ве́рен стра́ж ште вди́гнем дру́жно ча́ши –
за живо́та на́ш и шта́стието на́ше!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Беспощадный
КАК ПОД ВИШНЕЙ

Как под вишней тонкой, пышной, да тенистой...
Встретилась девченка с парнем гармонистом.
Гармонист смеется, гармонист играет,
А как сердце бьется... гармонист не знает.

Бьется и трепещет соловьем на вишне...
Мол, к тебе на встречу мы недаром вышли!
И дрожат на вишне алые монисты...
Ой, недаром вышли к вишне трактористы!

Парень робко глянет, парень замечает...
Парень на баяне милой отвечает:
Нет тебя приветней, нет тебя пригоже,
Нет тебя на свете – краше и дороже!...

Нет в колхозе нашем лучшей трактористки:
С кем мы рядом пашем, с кем мы сердцем близки.
С кем поем и пляшем, с кем мы дружим честно!
И в колхозе нашем это всем известно.

Как в колхозе нашем кончим с урожаем:
Мы с друзьями к Глаше прямо подъезжаем!
Кони в пестрых бантах пронесутся строем
С гвардии сержантом, с гвардии сестрою!

И с вином жемчужным мы поднимем чаши:
За любовь, за дружбу, за Отчизну нашу!
За него поднимем дружеские чаши, –
Чье родное имя: жизнь и счастье наше!




---------------
Руският поет Павел Беспошчадни (Павел Григорьевич Иванов/ Беспощадный) е роден на 29 юни/11 юли 1895 г. в с. Всеславл, Смоленска губерния. От 1907 до 1917 г. работи като миньор в Донбас, а от 1918 до 1921 г. е в Червената армия и участва в Гражданската война. Първите му публикувани стихотворения са от 1924 г. във в. „Всероссийская Кочегарка”. Работи в редакцията на в. „Кочегарка”, организира Обединението на донбаските литератори, член е на Съюза на пролетарските писатели на Донбас и на Всеукраинския съюз на пролетарските писатели. Публикува стихове в списания като „Забой”, „Горнорабочий”, „Донбасс” и др. Носител е на орден „Ленин”, почетен гражданин на Горловка, почетен миньор на СССР. Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Каменная книга” (1930 г.), „Год в Кочегарке“ (1934 г.), „Наследство” (1935 г.), „Стихи” (1936 г.), „Родина” (1938 г.), „Родное” (1946 г.), „Обновленная земля” (1946 г.), „Шахтёрские песни” (1948 г.), „Песни труда” (1949 г.), „Степь донецкая” (1950 г.), „Стихи и песни” (1952 г.), „Горный пламень” (1953 г.), „Заветная звезда” (1955 г.), „Избранное” (1955 г.), „Дружины” (1955 г.), „Над шахтой летят журавли” (1957 г.), „Шахтёрские поэмы” (1959 г.), „Сталино” (1959 г.), „Щедрая земля” (1960 г.), „Здравствуйте, ребята” (1960 г.), „Донецкие просторы” (1961 г.), „Всегда с Донбассом” (1962 г.), „Стихи” (1964 г.), „Избранное. Стихи, песни, поэмы” (1965 г.), „Каменная лира” (1968 г.) и др. Умира на 25 май 1968 г. в гр. Горловка, Донецка област в Украинска ССР.


Рецензии
Вот и ещё одно имя для себя открыл с твоей помощью,друже Красимир!!Спасибо! Успехов тебе в твоем очень важном и нелегком творческом занятии!!С уважением и крепким рукопожатием,

Владимир Нехаев   01.09.2017 11:08     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.