Владимир Тан-Богораз Во мраке я пою Аз в мрака пея

„ВО МРАКЕ Я ПОЮ...”
Владимир Германович Тан-Богораз (1865-1936 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ В МРАКА ПЕЯ

Сред непробудна нощ неспирно в мрака пея...
Кой чува моя глас, где има живина?
В тъмата търсещи очи напразно впервам,
безсилно чезне взор пред черна пелена.

Протегнати ръце високо вдигам тука...
Кой вижда моя лик? В тоз час се обади!
Кой вижда в тъмнината мойте слепи мъки,
приятел или враг, поне веднъж бъди!

Въздишка да ме сгрей, далечна, безприютна,
в зловеща тишина на ехо отглас чист.
И нека призрак ми се мерне – тайнствен, смутен,
или да блесне мълния сред мрачна вис...

Тревожно и самотно аз сред мрака пея...
Кой чува мойта песен? С ярките слова
зората славя, славя източната фея,
сияещия изгрев устремно зова.

На слънцето аз пея химн – тържествен, строен,
и песента се лее над мъглив покров.
Аз славя утрин бляскава и пладне знойно,
и моят глас звучи като молитвен зов.

Живея с песента. Лъч чудотворен чакам,
лети гласът към далнини и към била.
С молитва дишам на тъмница черна в мрака...
Ти, който слушаш мойта песен, тук ела!

Как дълго чакам утрото! Как пак се моля!
Гласът ми изнемогва. Пея в мрачен път.
Да дишам трудно е. В тъмницата неволя
как с тясната си броня стяга мойта гръд!

Унило погледа ми морен страх пронизва,
болезнено трепти гласът ми, стон е той.
Звъни ти, мой напев, звъни с отчаян призив,
буди в тъма студена сънен непокой!

Изгрей, зора, изгрей приветливо, широко!
Спри, свята дъще слънчева, зла няма нощ!
Божествено око към радостни посоки
след теб да блесне и прогони мрака лош!

Разсей тъгата ми и ужас малодушен,
в отслабващи гърди гласът ми пак да пей...
Разсей таз няма нощ, гробовен здрач задушен!
Небесна майчице, изгрей, зора, изгрей!


Ударения
АЗ В МРАКА ПЕЯ

Сред непробу́дна но́шт неспи́рно в мра́ка пе́я...
Кой чу́ва мо́я гла́с, где и́ма живина́?
В тъма́та тъ́рсешти очи́ напра́зно впе́рвам,
безси́лно че́зне взо́р пред че́рна пелена́.

Проте́гнати ръце́ висо́ко вди́гам ту́ка...
Кой ви́жда мо́я ли́к? В тоз час се обади́!
Кой ви́жда в тъмнина́та мо́йте сле́пи мъ́ки,
прия́тел или вра́г, поне́ веднъ́ж бъди́!

Възди́шка да ме сгре́й, дале́чна, безприю́тна,
в злове́шта тишина́ на е́хо о́тглас чи́ст.
И не́ка при́зрак ми се ме́рне – та́йнствен, сму́тен,
или́ да бле́сне мъ́лния сред мра́чна ви́с...

Трево́жно и само́тно аз сред мра́ка пе́я...
Кой чу́ва мо́йта пе́сен? С я́рките слова́
зора́та сла́вя, сла́вя и́зточната фе́я,
сия́ештия и́згрев у́стремно зова́.

На слъ́нцето аз пе́я хи́мн – търже́ствен, стро́ен,
и песента́ се ле́е над мъгли́в покро́в.
Аз сла́вя у́трин бля́скава и пла́дне зно́йно,
и мо́ят гла́с звучи́ като́ моли́твен зо́в.

Живе́я с песента́. Лъч чудотво́рен ча́кам,
лети́ гласъ́т към далнини́ и към била́.
С моли́тва ди́шам на тъмни́ца че́рна в мра́ка...
Ти, ко́йто слу́шаш мо́йта пе́сен, ту́к ела́!

Как дъ́лго ча́кам у́трото! Как па́к се мо́ля!
Гласъ́т ми изнемо́гва. Пе́я в мра́чен пъ́т.
Да ди́шам тру́дно е. В тъмни́цата нево́ля
как с тя́сната си бро́ня стя́га мо́йта гръ́д!

Уни́ло по́гледа ми мо́рен стра́х прони́зва,
боле́знено трепти́ гласъ́т ми, сто́н е то́й.
Звъни́ ти, мо́й напе́в, звъни́ с отча́ян при́зив,
буди́ в тъма́ студе́на съ́нен непоко́й!

Изгре́й, зора́, изгре́й приве́тливо, широ́ко!
Спри, свя́та дъ́ште слъ́нчева, зла ня́ма но́шт!
Боже́ствено око́ към ра́достни посо́ки
след те́б да бле́сне и прого́ни мра́ка ло́ш!

Разсе́й тъга́та ми и у́жас малоду́шен,
в отсла́бвашти гърди́ гласъ́т ми па́к да пе́й...
Разсе́й таз ня́ма но́шт, гробо́вен здра́ч заду́шен!
Небе́сна ма́йчице, изгре́й, зора́, изгре́й!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Тан-Богораз
ВО МРАКЕ Я ПОЮ...

Во мраке я пою, средь непробудной ночи...
Кто слышит голос мой, кто есть вблизи живой?
Напрасно я во тьму вперил пытливо очи,
Бессильный гаснет взор пред черной пеленой.

Я поднял высоко протянутые руки...
Кто видит облик мой? Откликнись в этот час!
Кто видит в темноте мои слепые муки,
Будь недруг то иль друг, откликнись мне хоть раз!..

Пусть вздох ко мне дойдет, далекий, бесприютный,
Как эхо, даст ответ в зловещей тишине.
Пусть призрак мне мелькнет таинственный и смутный
Иль молния сверкнет в угрюмой вышине...

Во мраке я пою, тревожно, одиноко...
Кто слышит песнь мою? Я славлю яркий свет,
Я славлю луч зари, владычицы востока,
Настойчиво зову сияющий рассвет.

Я солнцу гимн пою, торжественный и стройный,
И льется песнь моя без устали над мглой.
Я славлю блеск утра, я славлю полдень знойный,
И голос мой звучит молитвенной хвалой.

Я песней той живу. С надеждой чудотворной
Мой голос льется вдаль, мой голос рвется ввысь.
Молитвой я дышу сквозь мрак темницы черной...
Кто слышит песнь мою во мраке, отзовись!

Как долго ждать утра? Как долго мне молиться?..
Мой голос изнемог. Во мраке а пою.
Мне тяжело дышать. Безбрежная темница,
Как тесная броня, сдавила грудь мою!

Усталый взор поник в уныньи боязливом,
Уж голос мой дрожит болезненно, как стон.
Звени же, песнь моя, отчаянным призывом,
Буди холодной тьмы оцепенелый сон!

Взойди, заря, взойди приветно и широко!
Святая дочь утра, развей немую ночь!..
Пусть радостного дня божественное око
Блеснет тебе вослед и тьму прогонит прочь!

Развей мою тоску и ужас малодушный,
Мой голос укрепи в слабеющей груди...
Развей немую ночь, могилы сумрак душный!
Владычица небес, взойди, заря, взойди!

               1896 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Тан-Богораз (Натан Менделевич Богораз – Владимир Германович Тан-Богораз) е роден на 15/27 април 1865 г. в гр. Овруч, Волинска губерния. Завършва Таганрогската класическа гимназия. От 1885 г. е революционер в групата на народоволците, многократно е арестуван, през 1889 г. е интерниран за 10 години в Среднеколимск. Етнограф, етногеограф, северовед и етнокултуролог, през 1894 г. Императорската академия на науките го включва в състава на т.нар. Сибиряковска експедиция, изучаваща народите на Североизтока. От 1895 до 1897 г. живее сред чукчите. През 1900 г. участва в Северната тихоокеанска експедиция. Лингвист, изследовател на евенския език, чукотско-камчатските езици и езика на азиатските ескимоси. От 1896 г. публикува стихотворения, разкази и очерци в издания като „Казарма”, „Россия”, „Новая Россия”, „Родная земля”, „Русское богатство”, „Начало”, „Жизнь” и др. Съосновател е на организациите „Всероссийский крестьянский союз” (1905 г.) и „Трудовая группа” (1906 г.). От 1921 г. е професор в Института по история, философия и лингвистика и в други ленинградски висши учебни заведения. По негова инициатива през 1929 г. е основан Институтът за народите на Севера, директор е на основания от него през 1932 г. Музей на религията и атеизма. Член-кореспондент е на Академията на науките на СССР. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1900 г.), „Стихотворения” (1910 г.), на романите „Восемь племён” (1902 г.), „Жертвы дракона” (1909 г.), „На озере Лоче” (1914 г.), „Союз молодых” (1928 г.), „Воскресшее племя” (1933 г.), на книгите с разкази, очерци и есета „Чукотские рассказы” (1899 г.), „Русские в Канаде” (1904 г.), „Северная охота” (1931 г.), „Колымские рассказы” (1931 г.), „Тунгусский сборник” (1931 г.), „Люди и нравы Америки” (1932 г.), на близо 130 научни монографии като „Труды по языку и фольклору” (1899 г.), „Материалы по изучению чукотского языка и фольклора” (1900 г.), „Областной словарь колымского русского наречия” (1901 г.), „Материалы для изучения языка азиатских эскимосов” (1909 г.), „Распространение культуры на земле. Основы этногеографии” (1928 г.), „Материалы по ламутскому языку” (1931 г.), „Чукчи. Социальная организация” (1934 г.), „Луораветланско-русский (чукотско-русский) словарь” (1937 г.), на „Собрание сочинений” (в 12 тома, 1910-1911 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1928-1929 г.) и др. Умира на 10 май 1936 г. по пътя към Ростов на Дон в Ростовска област.