Кронид Обойщиков Были мы пьяны отвагою С войнствен

„БЫЛИ МЫ ПЬЯНЫ ОТВАГОЮ...”
Кронид Александрович Обойщиков (1920-2011 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С ВОЙНСТВЕНО ОПИЯНЕНИЕ

С войнствено опиянение
бяхме влюбени в родината.
Флагове си днес разменяме,
а под знамена преминахме.

Гинехме, но оживявахме,
с грешки, но топяхме грешките.
С щурм безбожно продължавахме –
Богу също се харесвахме.


Ударения
С ВОЙНСТВЕНО ОПИЯНЕНИЕ

С во́йнствено опияне́ние
бя́хме влю́бени в роди́ната.
Фла́гове си днес разме́няме,
а под знамена́ преми́нахме.

Ги́нехме, но оживя́вахме,
с гре́шки, но топя́хме гре́шките.
С шту́рм безбо́жно продължа́вахме –
Бо́гу съ́што се харе́свахме.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Кронид Обойщиков
БЫЛИ МЫ ПЬЯНЫ ОТВАГОЮ...

Были мы пьяны отвагою,   
Были в Родину влюбленными.    
Все теперь живут под флагами,            
А мы жили под знаменами.

Погибали мы, но ожили,
Ошибались, но исправились.               
Мы победно шли, безбожники, –   
Видно, Богу тоже нравились.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Кронид Обойшчиков (Кронид Александрович Обойщиков) е роден на 10 април 1920 г. в с. Тацинска, Донска област, сега Ростовска област. Първото му отпечатано стихотворение е във в. „Армавирская коммуна” през 1936 г. Завършва Краснодарското военно-авиационно училище (1940 г.). Воюва от първите дни на Великата отечествена война – на Югозападния фронт в състава на бомбардировъчен авиополк и като щурман на авиоескадрила. Публикува поезия и есеистика в издания като „Армавир”, „Дальний восток”, „Знамя”, „Советский воин”, „Эстония” и др. Превежда поезия на творци от Северен Кавказ и други съветски народи. Член е на Съюза на писателите на СССР (1968 г.), Съюза на журналистите на СССР (1968 г.), Съюза на писателите на Русия (1992 г.) и Съюза на журналистите на Русия (1992 г.). По много от стиховете му се изпълняват песни. Автор и съставител е на тритомната поетична поредица за героите на Кубан „Герои военных лет”, „Высоты мужества” и „Шагнувшие в бессмертие” и на многотомните биографични сборници „Книга памяти”. Автор е на над 35 стихосбирки, сред които „Тревожное счастье” (1963 г.), „Теплое течение” (1969 г.), „Именное оружие” (1970 г.), „Благодарность” (1973 г.), „Четвертый разворот” (1976 г.), „Бесоннное небо” (1979 г.), „Твои и небо, и земля” (1983 г.), „Линия судьбы” (1988 г.), „Путешествие по Родине” (1993 г.), „Кубань – земля такая” (1996 г.), „Награда” (1997 г.), „Звезд волшебное сиянье” (2001 г.), „Мы были” (2001 г.), „Имя твое в небесах пронесу” (2003 г.), „Негаснущие звезды” (2003 г.), „Эхо” (2006 г.), „Служба спасения” (2007 г.), книги за деца като „Как слоненок учился летать” (1978 г.), „Светофорик” (1981 г.), „Зайка-пешеход” (1986 г.), либрета за оперетите „Невеста по заказу” и „Лебединая верность” и др. Заслужил деятел на културата на Русия, заслужил деятел на изкуствата на Кубан, почетен член на Асоциацията на героите на Съветския съюз, почетен гражданин на Краснодар. Умира на 14 септември 2011 г. в гр. Краснодар, Южна Русия.