Денис Давыдов Бородинское поле Бородинското поле

„БОРОДИНСКОЕ ПОЛЕ”
Денис Васильевич Давыдов (1784-1839 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ

Вий, долини и хълми в кървава забрава,
деня върнете, ден на вековечна слава,
и сеч, и оръжеен писък, и борба!
Изпуснах своя меч. И моята съдба
погази силен враг. Щастливци горделиви
като презрян орач ме влачат в сухи ниви...
Спусни ме в боя ти, о, опитният в бой,
пораждащ в полковете гръмогласно свой
за вража гибел вик предчувствен, дай ми огън,
ти, омировски вожд, велик Багратионе!
Подай ми свойта длан, Раевски, мой герой!
Ермолов, аз летя – води ме, аз съм твой:
обречен на победи да си чедо силно,
с дима на мълнии Перунови завий ме!

Но где сте? Чакам... Няма отзив! Чезне вдън
на битката димът, на мечовете звън;
и аз, ваш питомец, над плуга си загрижен,
на кости на съратник и другар завиждам.


Ударения
БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ

Вий, долини́ и хъ́лми в къ́рвава забра́ва,
деня́ върне́те, де́н на векове́чна сла́ва,
и се́ч, и оръже́ен пи́сък, и борба́!
Изпу́снах сво́я ме́ч. И мо́ята съдба́

пога́зи си́лен вра́г. Штастли́вци гордели́ви
като́ презря́н ора́ч ме вла́чат в су́хи ни́ви...
Спусни́ ме в бо́я ти́, о, о́питният в бо́й,
пора́ждашт в по́лковете гръмогла́сно сво́й
за вра́жа ги́бел ви́к предчу́вствен, да́й ми о́гън,
ти, о́мировски во́жд, вели́к Багратио́не!

Пода́й ми сво́йта дла́н, Рае́вски, мо́й геро́й!
Ермо́лов, аз летя́ – води́ ме, аз съм тво́й:
обре́чен на побе́ди да си че́до си́лно,
с дима́ на мъ́лнии Перу́нови зави́й ме!

Но где́ сте? Ча́кам... Ня́ма о́тзив! Че́зне вдъ́н
на би́тката димъ́т, на ме́човете звъ́н;
и а́з, ваш пи́томец, над плу́га си загри́жен,
на ко́сти на съра́тник и друга́р зави́ждам.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Денис Давыдов
БОРОДИНСКОЕ ПОЛЕ

Умолкшие холмы, дол некогда кровавый,
Отдайте мне ваш день, день вековечной славы,
И шум оружия, и сечи, и борьбу!
Мой меч из рук моих упал. Мою судьбу
Попрали сильные. Счастливцы горделивы
Невольным пахарем влекут меня на нивы...
О, ринь меня на бой, ты, опытный в боях,
Ты, голосом своим рождающий в полках
Погибели врагов предчувственные клики,
Вождь Гомерический, Багратион великий!
Простри мне длань свою, Раевский, мой герой!
Ермолов! я лечу – веди меня, я твой:
О, обреченный быть побед любимым сыном,
Покрой меня, покрой твоих перунов дымом!

Но где вы?.. Слушаю... Нет отзыва! С полей
Умчался брани дым, не слышен стук мечей,
И я, питомец ваш, склонясь главой у плуга,
Завидую костям соратника иль друга.

               1829 г.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Денис Давидов (Денис Васильевич Давыдов) е роден на 16/27 юли 1784 г. в Москва. Произхожда от дворянски род. От 1801 г. е в армията. От 1803 г. публикува стихове и басни в издания като „Мнемозина”, „Соревнователь просвещения и благотворения”, „Амфион” и др. Участва във военни действия във Франция, Прусия, Финландия, Грузия, Полша, Персия и Турция. Генерал-майор (1814 г.), генерал-лейтенант от кавалерията (1831 г.), той е един от идеолозите и командирите на партизанското движение по време на Отечествената война от 1812 г., командва отряд от хусари и казаци, успешно действали в тила на френската армия. Близък е с много декабристи, приятел е на А. С. Пушкин. През 1814-1815 г. е една от видните фигури сред литераторите, художниците и артистите в Москва, член е на творческия кръг „Арзамас” (1815 г.). Действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност. Превежда творби на Арно, Виже, Делил, Верден, има поетични подражания на Волтер, Тибул, Хораций и др. Публикува военно-исторически разработки и военно-теоретични трудове и статии като „Дневник партизанских действий 1812 г.”, „Опыт теории партизанского действия”, „Мороз ли истребил французскую армию”, „Переписка с Вальтер-Скоттом”, „Замечания на некрологию H. H. Раевского” и др. В лириката му преобладават хусарските песни, любовните елегии и сатиричните стихове. Умира на 22 април/4 май 1839 г. в с. Верхня Маза, Симбирска губерния. По много от стиховете му се изпълняват песни. Негови 3-томни събрани съчинения излизат през 1860 и 1893 г.