Николай Павлов Элегия Елегия

„ЭЛЕГИЯ”
Николай Филиппович Павлов (1803-1864 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕЛЕГИЯ
                Цъфти веднъж в живота чуден май.
                Шилер

Като вълни в безбрежни морски далнини,
като в сърцето пламенно измамна радост,
като любов на младите безгрижни дни
отлита мойта младост.

Ще дойде час жесток, когато взор и страст
ще срещна хладно, без томителна отрада;
и разговори, и усмивки между нас
ще бъдат без наслада.

На шумни пирове не ще тръбя вестта
за любовта, другари, в разговори наши
и няма с името ти, Нина, на уста,
о, да разпенвам чаши!

Уви, животът ми не ще се подреди
и аз очарование не ще отроня!
А може на старика да се услади
непреходният спомен.

Тогава, клюмнал побелялата глава,
ще бъда зрителят студен в кръга ни светъл,
за обща чаша споменът ще е това
с любимата в сърцето.


Ударения
ЕЛЕГИЯ

Като́ вълни́ в безбре́жни мо́рски далнини́,
като́ в сърце́то пла́менно изма́мна ра́дост,
като́ любо́в на мла́дите безгри́жни дни́
отли́та мо́йта мла́дост.

Ште до́йде ча́с жесто́к, кога́то взо́р и стра́ст
ште сре́штна хла́дно, без томи́телна отра́да;
и ра́зговори, и усми́вки между на́с
ште бъ́дат без насла́да.

На шу́мни пи́рове не ште́ тръбя́ вестта́
за любовта́, друга́ри, в ра́зговори на́ши
и ня́ма с и́мето ти, Ни́на, на уста́,
о, да разпе́нвам ча́ши!

Уви́, живо́тът ми не ште́ се подреди́
и а́з очарова́ние не ште́ отро́ня!
А мо́же на стари́ка да се услади́
непре́ходният спо́мен.

Тога́ва, клю́мнал побеля́лата глава́,
ште бъ́да зри́телят студе́н в кръга́ ни све́тъл,
за о́бща ча́ша спо́менът ште е това́
с люби́мата в сърце́то.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Павлов
ЭЛЕГИЯ
                Das Lebens Mai bluht einms! und nicht wieder.
                Sсhiller
 
Как быстрая волна в безбрежности морей,
Как в сердце пламенном обманчивая радость,
Как первая любовь беспечных, юных дней,
Моя умчится младость.
               
Придет жестокий час, когда прекрасный взор
Я встречу холодно, без страстного волненья;
Мне будет красоты улыбка, разговор
Тогда без наслажденья.
               
Не сяду весело на шумных я пирах,
Любви не призову, друзья, в беседы ваши,
И с именем твоим, о Нина! на устах,
Я не напеню чаши!
               
Увы! протекшего ничто не заменит,
И где я, опытный, найду очарованье?
Быть может, старика немного усладит
Одно воспоминанье.
               
Тогда, поникнувши седою головой,
Холодным зрителем сидя в веселом круге,
Я стану вспоминать о чаше круговой
И сердца о подруге.
 
               * Лишь раз цветет чудесный в жизни май. Шиллер.
               1824 г.




---------------
Руският поет, писател, литературен критик, публицист и преводач Николай Павлов (Николай Филиппович Павлов) е роден на 7/19 септември 1803 г. в с. Пенки, Тамбовска губерния. Първите му поетични публикации са от 1822 г. Завършва Московското театрално училище (1821 г.) и факултета по словесност при Московския университет (1825 г.). Работи в Московския съд и в канцеларията на московския генерал-губернатор. Играе в театрални постановки и превежда пиеси за различни театри. Действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1829 г.). Публикува стихове в списания и алманаси като „Мнемозина”, „Радуга”, „Московский вестник”, „Русский вестник”, „Отечественные записки”, „Московский телеграф”, „Галатея”, сътрудничи активно на „Московский наблюдатель”, „Телескоп”, „Молва” и др. Знае френски, немски и латински език, превежда творби на Шилер, Расин, Шекспир, Байрон, Балзак и др. Издател е на вестниците „Наше время” (1860-1863 г.) и „Русские ведомости” (1863-1864 г.). През 40-те години на ХIХ в. домът му е един от главните центрове на московския културен живот. Автор е на книги с проза, публицистика и преводна поезия, сред които „Три повести” (1835 г.), „Жизнь и деяния Вездесуева, со всеми достопамятными его происшествиями” (1835 г.), „Тяжба двух косых, или не хвались, шедши в суд, а хвались, вышедши из суда” (1836 г.), „Новые повести” (1839 г.), „Разбор комедии графа В. Соллогуба Чиновник” (1857 г.) и „Об источниках и формах русского баснословия” (1859 г.). Умира на 29 март/10 април 1864 г. в Москва. Основната част от творчеството му е събрана в книгата „Павлов Н. Ф. Повести и стихи” (1957 г.).