Николай Дялков - синдром

Пред следствията, аз съм ти причина.
На твоя дъжд съм облакът в нощта.
И мисля си, когато си замина,
как целия ти свят ще завъртя.

Ще тръгна, за да бъдеш моя сянка.
Ще спирам. И ще търся миг за дом.
Но няма да си в него ти стопанка -
отдавна си ми тихият синдром.

Синдром на незаспиване и лудост.
На връщане към тебе всеки час.
Синдром, лекуващ мъжките заблуди -
причините не са, не са за нас.

Причината е винаги жената.
Та, значи тук причината си ти.
А аз съм само следствие познато.
И моят свят край тебе се върти.

(Перевод Стафидова В.М.)

Без всяких следствий – я твоя причина
Твоим дождям быть облаком хочу
И думаю нескромно и невинно
Что целый мир твой лихо заверчу.

Шагну, чтоб ты моею стала тенью
Остановлюсь и чудится мне дом
Но без тебя, к большому сожаленью
Мой стародавний, трепетный, синдром.

Синдром без песенный безумства
И возвращания всегда к тебе мои
Синдром – лечить мужские самодурства
Причины вряд ли можно утаить.

Всегда, конечно, женщина причина
Так значит ты, причины нет другой,
А я лишь следствие, непознанный мужчина    
Влачу свой мир в погоне за тобой.