Лев Зилов Черное озеро Черното езеро

„ЧЕРНОЕ ОЗЕРО”
Лев Николаевич Зилов (1883-1937 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕРНОТО ЕЗЕРО

Над езерото черно прилепи летят,
в тревата блатна рибите застоя плискат...
Космати облаци в зората се тълпят,
прокрадват се от запад и гърмят на изток.

Стоманен хор по сушата набива чук,
еднообразен грохот, сякаш предсказание:
тревите не полягат мирно в росен кръг,
а с остър връх свистят – предтечи на въстание!

Пожар в дом господарски с огнена вълна,
проклятия гръмовни брадви ще забият
и тесни сърпове с блестяща кривина
обятия последни в жертвата ще впият.


Ударения
ЧЕРНОТО ЕЗЕРО

Над езеро́то че́рно при́лепи летя́т,
в трева́та бла́тна ри́бите засто́я пли́скат...
Косма́ти о́блаци в зора́та се тълпя́т,
прокра́дват се от за́пад и гърмя́т на и́зток.

Стома́нен хо́р по су́шата наби́ва чу́к,
еднообра́зен гро́хот, ся́каш предсказа́ние:
треви́те не поля́гат ми́рно в ро́сен кръ́г,
а с о́стър връ́х свистя́т – предте́чи на въста́ние!

Пожа́р в дом господа́рски с о́гнена вълна́,
прокля́тия гръмо́вни бра́дви ште заби́ят
и те́сни съ́рпове с блестя́шта кривина́
обя́тия после́дни в же́ртвата ште впи́ят.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лев Зилов
ЧЕРНОЕ ОЗЕРО

Над Чёрным озером летят нетопыри
И рыбы плещутся и падают в осоке...
Толпа косматых туч на полосе зари
Крадётся с запада, чтоб вспыхнуть на востоке.

Стальных ударов хор – бьют в косы молотки,
Однообразный стук похож на предсказанье:
Не упадёт трава в росистые круги,
А вспыхнут лезвия предтечами восстанья!

Зальётся барский дом пожарною волной.
Сверкая, топоры вонзят свое проклятье.
И узкие серпы блестящей кривизной
Над жертвой очертят последнее объятье.

               1908 г.




---------------
Руският поет и писател Лев Зилов (Лев Николаевич Зилов) е роден на 15/27 октомври 1883 г. в с. Вербилки, Московска губерния. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1913 г.). Първите му публикации са от 1904 г. във в. „Новое обозрение”. Публикува поезия в издания като „Образование”, „Русская мысль”, „Журнал для всех”, „Ежемесячный журнал”, „Вестник Европы”, „Кривое зеркало”, в списания за деца като „Проталинка”, „Семья и школа”, „Огонёк”, „Искорка”, „Светлячок” и др. Ползва литературните псевдоними Благушев, Гавриков, Гарский, Григориев, Дед Всевед, Мажоров, Маусоров и др. През 1934 г. кандидатства в Съюза на съветските писатели, но не е приет. Работи в системата на областното образование и като рецензент във в. „Рабочий край” и в. „Правда”. Автор е на над 50 книги с поезия, стихове за деца и проза, сред които стихосбирките „Стихи” (1908 г.), „Стихотворения” (1911 г.), „Дед” (1912 г.), „Ворона в трубе” (1924 г.), „Май и Октябрина” (1924 г.), „Что сделал трактор” (1925 г.), „Зверь-зверина, как твое имя” (1927 г.), „Подпольные жители” (1930 г.), сборниците „Рассказы на ходу” (1925 г.), „Новеллы о Толстом” (1934 г.), „Возвращенный Пушкин” (1938 г.) и др. Умира на 24 януари 1937 г. в Москва.