Етюд за есен

Дървото зарони листи -
първо три-четири,
след тях заситниха десетина,
стотина политнаха смело -
пъстър килим се застели.
Земята въздъхна развеселено.
Треснаха пет светкавици
и раздраха небето.
Рукнаха хиляди капчици.
Шест самотни топки останаха
да се гонят в дъжда.
Пет чадъра гальовно покриха
десет детски главички,
които смело дочакаха
дъгата –
седемцветната.

Весела ЙОСИФОВА


Рецензии