William Shakespeare. Sonette 130

William Shakespeare
Sonette 130

My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips' red,
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.

I have seen roses damask'd red and white
But no such roses see I in her cheeks;
And in some perfumes is there more delight
Than in that from my mistress reeks.

I love to hear her speak, yet well I know,
That music hath a far more pleasing sound;
I grant I never saw a goddess go;
My mistress, when she walks; treads on the ground.

And yet, by heaven, I think my love as rare
As any she belied with false compare.

Уйлям Шекспир. Сонет 130

Очите и – слънца не бих нарекъл,
а устните – далеч са от корал
Гърдите и пък пред снега са пепел,
косите и – конци от чер парцал

Аз рози виждал съм – и бели и червени, 
но няма ги по нейните страни
Парфюм да вдъхна чакам с нетърпение
след туй, що от снагата и струи

Гласът познат обичам да дочувам,
но с музика не ще го аз сравня.
Не знам богиня как върви по друма
но по земята стъпва твърдо тя.

Ала, кълна се, буди възхищение
в контраст със толкоз други за сравнение.

Превод: Д.Ганев