Дмитрий Ознобишин Венок Венец

„ВЕНОК”
Дмитрий Петрович Ознобишин (1804-1877 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЕНЕЦ

За теб венец от лилии, едни
блестящи снежно с белотата,
усърдно те зова, Киприда, чуй молбата:
на Делия сърцето докосни.

Уви, презира любовта ми зло и мрачно
и даже моите цветя с досада мачка,
които сам в безмълвието на нощта
разсипах тайничко пред нейната врата.

               * Киприда – богинята на плодородието, пролетта и живота Афродита.


Ударения
ВЕНЕЦ

За те́б вене́ц от ли́лии, едни́
блестя́шти сне́жно с белота́та,
усъ́рдно те зова́, Кипри́да, чу́й молба́та:
на Дели́я сърце́то докосни́.

Уви́, прези́ра любовта́ ми зло́ и мра́чно
и да́же мо́ите цветя́ с доса́да ма́чка,
кои́то са́м в безмъ́лвието на ноштта́
разси́пах та́йничко пред не́йната врата́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Ознобишин
ВЕНОК

Тебе венок сей из лилей,
Блестящих снежной белизною,
Киприда, приношу с усердною мольбою:
Тронь сердце Делии моей.

Увы! жестокая любовью презирает
И даже те цветы с досадой обрывает,
Которые один, в безмолвии ночей,
Я тайно рассыпал вблизи ее дверей.

               1822 г.




---------------
Руският поет, писател, краевед и преводач Дмитрий Ознобишин (Дмитрий Петрович Ознобишин) е роден на 3/15 октомври 1804 г. в с. Троицко, Симбирска губерния. Завършва пансиона към Московския университет (1823 г.). Първата му публикация на преводно стихотворение е от 1820 г. в алм. „Каллиопа”, а първото му отпечатано авторско стихотворение е от 1821 г. в сп. „Вестник Европы”. Член е на творческия кръг „Общество друзей” (1822 г.). Лингвист, полиглот, владее френски, немски, английски, шведски, италиански, латински, древногръцки, арабски, персийски, чувашки и мордовски език. Превежда поезия от древногръцки, персийски, арабски, санскрит и др. източни езици, а също творби на Байрон, Мур, Юго, Беранже, Хайне, Калдерон и др. Работи като цензор в управлението на московските пощи (1824-1828 г.), съиздател и редактор е на алм. „Северная лира” (1827-1828 г.) и сп. „Русский зритель” (1828-1830 г.), съставя първия персийско-руски речник. Публикува поезия, проза и преводна поезия в антологии, алманаси, сборници и издания като „Подснежник”, „Полярная звезда”, „Московский вестник”, „Сын отечества”, „Московский наблюдател”, „Галатея”, „Телескоп”, „Молва”, „Отечественные записки”, „Москвитянин”, „Урания”, „Северные цветы”, „Невский альманах” и др. Член е на редица симбирски губернски комитети, почетен съдия, от 1875 г. е действителен статски съветник. Автор е на книгата „Селам, или Язык цветов” (1830 г.). Умира на 1/14 август 1877 г. в гр. Кисловодск. Приживе няма издадена стихосбирка. Първият сборник с негова поезия „Стихотворения” е издаден през 1992 г., през 2001 г. излиза двутомникът „Ознобишин Д. П. Стихотворения” с по-пълни негови събрани съчинения.