Грешница
Зефирът люби Ръж зелена.
От ласки нежни упоена,
влюбена тя в скута му трепти.
Той клетви сладки мило й шепти...
Тихо връхлетя ги изведнъж
разгневеният и мрачен Дъжд.
Стресната приведе се Ръжта.
Вятърът избяга от Дъжда.
Дъждът е ледена стихия!
Сърдито над Ръжта се вие
с очи и тъмни, и студени -
от гняв и ревност връхлетени.
Очите му са тъй сърдити -
два ножа в сърцето й забити.
С погледи, стрели отровни,
наказва ласките греховни.
Дъждът не иска да прощава,
ревнивата любов познава:
- Невярна Ръж, обичаш двама,
А прошка за греха ти няма!...
Но гневът си скоро укроти.
Ръжта в скута му се приюти.
Влюбен гали я Дъждът щастлив,
Вятърът е тъжен и ревнив.
Свидетельство о публикации №117070707694