Автор:Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми– птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата.
Като стрели отровни думи ме раниха!
Крилете на духа ми без жал изпепелиха,
а мракът ме обгърна в прегръдките си груби…
Желание за полет душата ми загуби...
Знам, като Феникс чуден у мене ще възкръсне
надеждата безсмъртна и мрака ще разпръсне.
И пак сред синевата духът ми ще витае,
вкусът на свободата отново ще познае.
Но белегът от злоба и завист непонятна
в крилете си ще нося до горе и обратно
Душа ранена
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070707524
Свидетельство о публикации №117070707524
Рецензии