Младост моя
Автор: Генка Богданова
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш,
преродена втори път живееш.
Младост моя, слънце засияло,
пак душата тъжна си огряло.
Грееш ти на внучката в очите
и разсипваш злато във косите.
Младост моя, ти при мен се върна!
Скъпа моя, дай да те прегърна!
Виждам те в лицето засияло
на девойче – цвете разцъфтяло.
Свидетельство о публикации №117070710742