Автор: Генка Богданова
Приятелю, годините броени
като листа от вятър разпилени,
отиват си, отлитат безвъзвратно.
Не ще ги върнем тук обратно!
Силите ни бавно се стопяват,
къдрите ни черни побеляват,
болката гърдите в обръч стяга,
сънят ни сладък от очите бяга…
Но в сърцата ни, от болка свити,
все още пеят и звънят мечтите.
Какво от туй, че тялото ни страда,
когато жива е душата млада?
Очите ни все търсят красотата,
и любовта не гасне във сърцата.
Приятелю, годините минават,
но с мъдрост щедро ни даряват.
Разбираме, че както да живеем,
време е все пак да остареем.
Затуй, приятелю, помни сега-
живей за днес, за утре, за мига!
Обичай силно и любов дарявай,
добрите си дела за утре не оставяй!
За тебе да говорят даже и след век:
Живял е нявга истински човек!
Послание
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070710698
Свидетельство о публикации №117070710698
Рецензии