Генка Богданова
Не тъгувай, момче! Чуй, не тъгувай!
С брега и с любимата ти се сбогувай!
Зове те, момко, сирената вече,
корабът пак ще отплува далече.
Скрий и сълзите си! Знам, че тъгуваш.
Но виждаш, време е да се сбогуваш.
“Тръгвай, моряко !- сирената пее.
Орис! Морякът с морето живее.”
Морето е твоята втора любима.
Място за двете в сърцето ти има.
С радост и двете ти с обич даряваш.
Прости се с едната! С друга отплаваш
Ту ласкаво, ту пък сърдито, морето,
отдавна, момче, е пленило сърцето.
Така си орисан, да любиш и двете -
брега да сънуваш, но след ветровете
търсиш мечтите на своята младост,
мъжката сила и своята радост.
Тръгвай, моряко ,корабът чака!
корабът бял е дома на моряка.
Тъжен в морето жена ще жадуваш.
При нея - морето с тъга ще сунуваш.
Моряшка песен
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070710657
Свидетельство о публикации №117070710657
Рецензии