Автор: Генка Богданова
Вземи ме, лодкарю, в лодката стара!
Зората розови устни разтваря,
пали с целувка пожар над морето
и буди копнежи сладки в сърцето.
Вземи ме, лодкарю в лодката бяла!
Дълго на яве и в сън съм мечтала
като чайка да литна аз до където,
морето лазурно се слива с небето.
Запей ми, лодкарю, песен любовна!
Нашата среща със теб е съдбовна.
Душата ми волно криле ще разтвори,
ще литне над сините морски простори.
„Към свободата! Към свободата!..”
ще пеят в ръцете ти мъжки веслата.
Вземи ме, лодкарю
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070710281
Свидетельство о публикации №117070710281
Рецензии