Александр Солженицин Высказывания, цитаты и афориз

„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Александр Исаевич Солженицын (1918-2008 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

 
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

* * *
Образованието ум не добавя.

* * *
Интелигент е този, чието мислене не е подражателно.

* * *
Народът безспорно има право на власт, но народът не иска власт (жаждата за власт е присъща само на два процента от хората), а иска преди всичко устойчив ред.

* * *
Ако не умееш да използваш минутата, ще прекараш безполезно и час, и ден, и цял живот.

* * *
Няма на света по-презряна нация, по-самотна, по-чужда и ненужна от руската.

* * *
Прийомите на предизборната борба изискват от човека едни качества, а за държавно управление са нужни съвършено други, нямащи нищо общо с първите. Рядък случай е, когато човек притежава и едните, и другите, вторите биха му пречили в предизборното състезание.

* * *
Снемането на отговорността от Елцин е голям позор. Аз смятам, че Елцин и сто души от неговото обкръжение трябва да застанат пред съда.

* * *
Има черни хора, злонамерено вършещи черни дела, трябва само да се отличат от останалите и да се унищожат. Но линията, разделяща доброто и злото, пресича сърцето на всеки човек. И кой ще унищожи късче от своето сърце?

* * *
У предишните руски търговци е имало търговска дума (сделките се сключвали без писмени договори), християнски представи, исторически известната с размаха си благотворителност. Ще дочакаме ли ние такова от акулите, откърмени в мътното съветско подводие.

* * *
Работата е като тоягата, в нея има два края: правиш за хората – дай качество, правиш за началника – дай показност.

* * *
А откъде знаете в коя точка на земята ще бъдете щастливи и в коя нещастни? Кой ще каже, че знае това за себе си?

* * *
Всеки, който е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.

* * *
Не степента на благополучие прави хората щастливи, а отношението на сърцата и нашата гледна точка за живота ни. И това, и другото – винаги са в нашата власт, значи, че човек е винаги щастлив, ако иска това, и никой не може да му пречи.

* * *
Интелигент е този, чиито интереси към духовната страна на живота са настойчиви и постоянни, непринуждавани от външни обстоятелства и дори въпреки тях.

* * *
Най-тежък живот имат не тези, които потъват в морето, ровят в земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот има този, който всеки ден, излизайки от къщи, се удря с глава в горния праг на вратата – твърде нисък.

* * *
Има голяма наслада във верността. Може би – най-голямата. Дори и да не знаят за твоята вярност. Дори и да не я ценят.

* * *
Съжалението е унижаващо чувство: унижаващо този, който съжалява, и този, когото съжаляват.

* * *
Една голяма страст, превзела изведнъж нашата душа, жестоко разбърква всичко останало. В нас няма място за две страсти.

* * *
Въобще е трудно да се пресметне на кого е по-тежко. Това е по-трудно, отколкото да се съревновават с успехи. Собствените беди са досадни на всеки. Аз например мога да направя извод, че съм изживял рядко неудачен живот. Но откъде да зная, може би вашият живот е бил още по- суров?

* * *
Ако човек приживе е наречен деец, още и заслужил, то това е неговият край: слава, която пречи да се лекуваш, както твърде пищните дрехи пречат да се движиш.

* * *
Спортът е опиум за народа... Със спортните зрелища, футбола и хокея правят от нас глупаци.

* * *
От кого да започнем да поправяме света? От другите? Или от себе си?

* * *
Казват: не може целият народ да се потиска безкрайно. Лъжа! Може! Ние виждаме как нашият народ се опустоши, подивя и го налегна равнодушие не само към съдбата на страната, не само към съдбата на съседа, но дори към собствената съдба и съдбата на децата. Равнодушието, последната спасителна реакция на организма, стана наша определяща черта. Оттам е и популярността на водката – невиждана даже по руските мащаби. Това е страшно равнодушие, когато човек вижда своя живот не напукан, не с отчупено крайче, а така безнадеждно раздробен, надлъж и нашир погазен, че само заради алкохолното забвение си струва да останеш жив. Ето, ако бяха забранили водката, у нас тутакси би избухнала революция.

* * *
Умното в света е много , малко е доброто.

* * *
Хората, които са в съгласие със съвестта си, винаги имат добри лица.

* * *
Сега ние не даваме пет пари за любовта на хората кам животните, а даже непременно се присмиваме над привързаността към котките. Но разлюбвайки първо животните, не разлюбваме ли после неизбежно и  хората?

* * *
Знаеш ли защо конете живеят толкова дълго? Те не си изясняват отношенията.

* * *
Ситостта съвсем не зависи от това колко ядем, а от това как ядем. Така и щастието, така и щастието, Льова, то никак не зависи от обема на външните блага, които ние сме откъснали от живота. То зависи само от нашето отношение към него!

* * *
Всеки винаги има дузина правилнички причини защо е прав, че не се жертва.

* * *
Нищо на света не се постига с насилие! Хващайки меч, нож, пушка, ние бързо се сравняваме с нашите палачи и насилници. И няма да има край...

* * *
Кое е най-скъпото от всичко на света? Оказва се: да осъзнаваш, че не участваш в несправедливостите. Те са по-силни от теб, били са и ще бъдат, но нека – не чрез теб.

* * *
Има хора, на които цял живот им върви гладко, а на други – всичко е прекроено. А казват – от самия човек зависи неговата съдба. Нищо не зависи от него.

* * *
А аз се молех. Когато ни е зле – ние не се срамуваме от Бог. Ние се срамуваме от Него, когато ни е добре.

* * *
Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията в тях! Победите са нужни на правителствата, пораженията са нужни на народа. След победите се искат още победи, след пораженията се иска свобода – и обикновено тя се постига. Пораженията са нужни на народите, както страданията и бедите са нужни на отделните хора: те карат да се задълбочи вътрешния живот и да се извиси духовно.

* * *
Никой от хората не знае нищо предварително. И най-голямата беда може да застигне човека в най-доброто място, и  най-голямото щастие да го открие в най-лошото място.

* * *
Всеки общ празник е тежък за самотния човек. Но най-непоносим за самотната жена, чиито години си отиват, е празникът на жената.

* * *
Самоубийството винаги е банкрут, самоубиецът винаги е човек в безизходица, човек, проиграл живота си и нямащ воля да го продължи.

* * *
Ревността – това е наскърбено самолюбие. Истинската любов, лишена от
взаимност, не ревнува, а умира, вкоченясва се.

* * *
Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.

* * *
Две загадки има на света: как съм се родил – не помня, как ще умра – не знам.

* * *
Не се страхувай от куршум, който свисти, ако ти го чуеш, значи, че той не е в теб. Ти няма да чуеш онзи единствен куршум, който ще те убие.

* * *
Не е страшно да умреш някога – страшно е да умреш сега.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Солженицин
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ

* * *
Образование ума не прибавляет.

* * *
Интеллигент – это тот, чья мысль не подражательна.

* * *
Народ имеет несомненное право на власть, но хочет народ – не власти (жажда ее свойственна лишь процентам двум), а хочет прежде всего устойчивого порядка.

* * *
Если ты не умеешь использовать минуту, ты зря проведешь и час, и день, и всю жизнь.

* * *
Нет на свете нации более презренной, более покинутой, более чуждой и ненужной, чем русская.

* * *
Все приемы предвыборной борьбы требуют от человека одних качеств, а для государственного водительства – совершенно других, ничего общего с первыми. Редок случай, когда у человека есть и те и другие, вторые мешали бы ему в предвыборном состязании.

* * *
Снятие ответственности с Ельцина – великий позор. Я считаю, что Ельцин и человек сто из его окружения должны предстать перед судом.

* * *
Есть черные люди, злокозненно творящие черные дела, и надо только отличить их от остальных и уничтожить. Но линия, разделяющая добро и зло, пересекает сердце каждого человека. И кто уничтожит кусок своего сердца?

* * *
У прежних русских купцов было купеческое слово (сделки заключались без письменных контрактов), христианские представления, исторически известная размашная благотворительность, – дождемся ли мы такого от акул, взращенных в мутном советском подводьи?

* * *
Работа – она как палка, конца в ней два: для людей делаешь – качество дай, для начальника делаешь – дай показуху.

* * *
А откуда вы знаете, в какой точке земли вы будете счастливы, в какой – несчастливы? Кто скажет, что знает это о себе?

* * *
Всякий, кто однажды провозгласил насилие своим методом, неумолимо должен избрать ложь своим принципом.

* * *
Совсем не уровень благополучия делает счастье людей, а отношения сердец и наша точка зрения на нашу жизнь. И то и другое – всегда в нашей власти, а значит, человек всегда счастлив, если он хочет этого, и никто не может ему помешать.

* * *
Интеллигент – это тот, чьи интересы к духовной стороне жизни настойчивы и постоянны, не понуждаемы внешними обстоятельствами и даже вопреки им.

* * *
Самая тяжелая жизнь совсем не у тех, кто тонет в море, роется в земле или ищет воду в пустынях. Самая тяжелая жизнь у того, кто каждый день, выходя из дому, бьется головой о притолоку – слишком низкая.

* * *
Есть высокое наслаждение в верности. Может быть – самое высокое. И даже пусть о твоей верности не знают. И даже пусть не ценят.

* * *
Жалость – чувство унижающее: и того унижающее, кто жалеет, и того, кого жалеют.

* * *
Одна большая страсть, занявши раз нашу душу, жестоко измещает все остальное. Двум страстям нет места в нас.

* * *
Вообще трудно считаться, кому тяжелей. Это ещё трудней, чем соревноваться успехами. Свои беды каждому досадней. Я, например, мог бы заключить, что прожил на редкость неудачную жизнь. Но откуда я знаю: может быть, вам было ещё круче?

* * *
Если человек при жизни назван деятелем, да ещё заслуженным, то это его конец: слава, которая уже мешает лечить, как слишком пышная одежда мешает двигаться.

* * *
Спорт – опиум для народа... Спортивными зрелищами, футболом да хоккеем из нас и делают дураков.

* * *
С кого начинать исправлять мир? С других? Или с себя?

* * *
Говорят: целый народ нельзя подавлять без конца. Ложь! Можно! Мы же видим, как наш народ опустошился, одичал, и снизошло на него равнодушие уже не только к судьбам страны, уже не только к судьбе соседа, но даже к собственной судьбе и судьбе детей. Равнодушие, последняя спасительная реакция организма, стала нашей определяющей чертой. Оттого и популярность водки – невиданная даже по русским масштабам. Это – страшное равнодушие, когда человек видит свою жизнь не надколотой, не с отломанным уголком, а так безнадежно раздробленной, так вдоль и поперек изгаженной, что только ради алкогольного забвения еще стоит оставаться жить. Вот если бы водку запретили – тотчас бы у нас вспыхнула революция.

* * *
Умного на свете много, мало – хорошего.

* * *
У тех людей всегда лица хороши, кто в ладах с совестью своей.

* * *
Любовь к животным мы теперь не ставим в людях ни в грош, а над привязанностью к кошкам даже непременно смеемся. Но разлюбив сперва животных – не неизбежно ли мы потом разлюбливаем и людей?

* * *
Знаешь, почему лошади живут так долго? Они не выясняют отношения!

* * *
Сытость совсем не зависит от того, сколько мы едим, а от того, как мы едим! Так и счастье, так и счастье, Левушка, оно вовсе не зависит от объема внешних благ, которые мы урвали у жизни. Оно зависит только от нашего отношения к ним!

* * *
У каждого всегда дюжина гладеньких причин, почему он прав, что не жертвует собой.

* * *
Ничего в мире нельзя добиваться насилием! Взявши меч, нож, винтовку, мы быстро сравняемся с нашими палачами и насильниками. И не будет конца...

* * *
Что дороже всего в мире? Оказывается: сознавать, что ты не участвуешь в несправедливостях. Они сильней тебя, они были и будут, но пусть – не через тебя.

* * *
Ведь есть же люди, которым так и выстилает гладенько всю жизнь, а другим – всё перекромсано. И говорят – от человека самого зависит его судьба. Ничего не от него.

* * *
А я – молился. Когда нам плохо – мы ведь не стыдимся Бога. Мы стыдимся Его, когда нам хорошо.

* * *
Простая истина, но и ее надо выстрадать: благословенны не победы в войнах, а поражения в них! Победы нужны правительствам, поражения нужны – народу. После побед хочется еще побед, после поражения хочется свободы – и обычно ее добиваются. Поражения нужны народам, как страдания и беды нужны отдельным людям: они заставляют углубить внутреннюю жизнь, возвыситься духовно.

* * *
Никто из людей ничего не знает наперёд. И самая большая беда может постичь человека в наилучшем месте, и самое большое счастье разыщет его – в наидурном.

* * *
Всякий общий праздник тяжёл одинокому человеку. Но невыносим одинокой женщине, у которой годы уходят, – праздник женский!

* * *
Самоубийца – всегда банкрот, это всегда – человек в тупике, человек, проигравший жизнь и не имеющий воли для ее продолжения.

* * *
Ревность – это оскорбленное самолюбие. Настоящая любовь, лишившись ответа, не ревнует, а умирает, окостеневает.

* * *
Неограниченная власть в руках ограниченных людей всегда приводит к жестокости.

* * *
Две загадки в мире есть: как родился – не помню, как умру – не знаю.

* * *
Не бойся пули, которая свистит, раз ты ее слышишь – значит, она уже не в тебя. Той единственной пули, которая тебя убьет, ты не услышишь.

* * *
Когда-нибудь не страшно умереть – страшно умереть вот сейчас.




---------------
Руският писател, драматург, историк, публицист и поет Александър Солженицин (Александр Исаевич Солженицын) е роден на 11 декември 1918 г. в гр. Кисловодск. Завършил е математика и физика в Ростовския университет (1936-1941 г.). По време на Втората световна война е капитан в Червената армия, но през 1945 г. е арестуван за критика на политиката на Сталин и без присъда лежи в затвори и лагери от 1945 до 1952 г. През 1956 г. е реабилитиран. Писател дисидент, дълги години над книгите му лежи забрана и много от творбите му са издадени в чужбина. Автор е на книгите „Один день Ивана Денисовича” (1962 г.), „В круге первом” (1968 г.), „Раковый корпус” (1968 г.), „Август Четырнадцатого” (1971 г.), „Бодался теленок с дубом” (1975 г.), „Ленин в Цюрихе” (1975 г.), „Октябрь Шестнадцатого” (1983 г.), „Март Семнадцатого” (1986 г.), „Апрель Семнадцатого” (1989 г.), „Архипелаг ГУЛаг” (3 тома, 1973-1978 г.), „Как нам обустроить Россию” (1990 г.), „Русский вопрос к концу ХХ века” (1995 г.), „Россия в обвале” (1998 г.), „Двести лет вместе” (2001-2002 г.) и др. Академик е в Руската академия на науките. Носител е на Нобелова награда по литература (1970 г.). Умира на 3 август 2008 г. в Москва.


Рецензии
С удовольствием перечитала. Очень мудрые и актуальные мысли, особенно сейчас. Спасибо Вам, Красимир. Огромное дело Вы делаете для людей. Не зря ещё Пушкин говорил: "Переводчики - почтовые лошади просвещения". Мира и добра!
С искренним уважением и теплом -

Марина Юрченко Виноградова   12.10.2022 09:46     Заявить о нарушении
ЗДОРОВЬЯ И УДАЧИ, ДОРОГАЯ МАРИНА!

К.

Красимир Георгиев   12.10.2022 09:49   Заявить о нарушении
На это произведение написано 6 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.