Автор: генка Богданова
Камбаната бие за последно „Сбогом!”
Изгнанници тръгват по пътища прашни.
Кажете ми, хора, кажете за Бога,
кой ни осъди на мъките страшни?
Нозете – олово, в гърдите ми – пламък!
Сълзите капят под родната стряха.
Очите ми търсят надгробния камък,
под който и тате и мама заспаха.
Кой ще им носи цветя и водица?
Кой ще им шепне със обич синовна?
Къде ли ще пали за тях по свещица
душата прокудена, тъжна, нещастна?
Българи клети, къде ще отидем?
На кой ще оставим огнищата родни?
Кога ли пак свидната къща ще видим?
Кой ще пожъне нивя плодородни?
Камбаната бие най-тъжното :”Сбогом!”
Сълзи пророни за нас е небето.
„Сбогом!” – от мъка да кажа не мога.
Тръгвам, но тука остава сърцето!
Камбаната бие...
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117070603384
Свидетельство о публикации №117070603384
Рецензии