Дмитрий Веневитинов Сонет

„СОНЕТ”
Дмитрий Владимирович Веневитинов (1805-1827 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СОНЕТ

Живях спокойно в долината на живота;
веселие ме галеше, зовях мечта;
фантазията в родния ми край свободно
ме радваше с познатата си красота.

Но рано пламъкът на чувствата загасна,
вълшебна сила разруши ме с порив див:
лъча щастлив изгубих на живота ясен,
бе само споменът от миналото жив.

О, музо, опознах чаровния ти трепет!
Аз виждах мълниите, гневните вълни,
аз чувах трясъка и бурите свирепи:

как туй със страстния певец да се сравни?
Прощавай! Твоят питомец те изоставя,
но знай, дори загиващ, той те благославя.


Ударения
СОНЕТ

Живя́х споко́йно в долина́та на живо́та;
весе́лие ме га́леше, зовя́х мечта́;
фанта́зията в ро́дния ми край свобо́дно
ме ра́дваше с позна́тата си красота́.

Но ра́но пла́мъкът на чу́вствата зага́сна,
вълше́бна си́ла разруши́ ме с по́рив ди́в:
лъча́ штастли́в изгу́бих на живо́та я́сен,
бе са́мо спо́менът от ми́налото жи́в.

О, му́зо, опозна́х чаро́вния ти тре́пет!
Аз ви́ждах мъ́лниите, гне́вните вълни́,
аз чу́вах тря́съка и бу́рите свире́пи:

как ту́й със стра́стния певе́ц да се сравни́?
Прошта́вай! Тво́ят пи́томец те изоста́вя,
но зна́й, дори́ заги́вашт, то́й те благосла́вя.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Дмитрий Веневитинов
СОНЕТ

Спокойно дни мои цвели в долине жизни;
Меня лелеяли веселие с мечтой.
Мне мир фантазии был ясный край отчизны,
Он привлекал меня знакомой красотой.
 
Но рано пламень чувств, душевные порывы
Волшебной силою разрушили меня:
Я жизни сладостной теряю луч счастливый,
Лишь вспоминание от прежнего храня.
 
О муза! я познал твоё очарованье!
Я видел молний блеск, свирепость ярых волн;
Я слышал треск громов и бурей завыванье:
 
Но что сравнить с певцом, когда он страсти полн?
Прости! питомец твой тобою погибает
И, погибающий, тебя благословляет.
 
               1825 г.




---------------
Руският поет, писател, философ и преводач Дмитрий Веневитинов (Дмитрий Владимирович Веневитинов) е роден на 14/26 септември 1805 г. в Москва. Произхожда от старинен дворянски род, далечен родственик е на Александър Пушкин. Получава сериозно домашно образование с частни преподаватели по френски, немски, латински и гръцки език, класическа литература, живопис, музика и руска словесност. През 1922 г. постъпва в Московския университет, където изучава немска философия и романтична поезия; за една година взима всички изпити от университетския курс и през 1923 г. се дипломира. Работи в колегията за чуждестранни дела към Московския архив и в азиатския департамент към Министерството на външните работи. Основател е на тайната философска група „Общество любомудрия”. Съосновател е на сп. „Московский вестник”. Превежда поезия от Вергилий, Гьоте и др. Автор е на близо 50 романтични стихотворения, наситени с философски мотиви в духа на модерното за времето шелингианско творческо течение, и на литературно-критични и програмни статии. Известен е и като даровит художник, музикант и музикален критик. Умира на 15/27 март 1827 г. в Санкт Петербург. Посмъртно през 1829 г. излиза книгата му „Сочинения Д. В. В.” с негови стихове, рисунки и музикални произведения. Пълни събрани съчинения с творчеството му излизат през 1862 г. и 1934 г.