Борис Пастернак Высказывания, цитаты и афоризмы

„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Борис Леонидович Пастернак (1890-1960 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

* * *
Не обичам хората, които са безразлични към истината.

* * *
Неуместно и ненавременно е само най-великото.

* * *
На нравственост учи вкусът, на вкус учи силата.

* * *
Нима когато обичат, унижават?

* * *
Колко хубаво е  на света! Но защо от това винаги е тъй болезнено?

* * *
Човек се ражда, за да живее, а не да се готви за живота.

* * *
Главната беда, коренът на бъдещето зло, бе загубата на вярата в цената на собственото мнение.

* * *
Срещат се хора с талант. Но сега са популярни много различни кръжоци и обединения. Всяко стадно чувство е убежище за ненадареност, все едно дали е вярност към Соловьов, или към Кант, или към Маркс. Истината търсят само самотниците, скъсващи с всички, които не я обичат достатъчно.

* * *
Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш.

* * *
Принадлежността към даден модел е краят на човека, неговата присъда.

* * *
Колкото повече предметът на нашето обожание ни изглежда като жертва, толкова повече го обичаме.

* * *
С кого преминаха борбите му? Със самия себе си, със самия себе си.

* * *
Да се изживее животът – не е като да се мине през полето.

* * *
Спасението не е във верността към формите, а в освобождаването от тях.

* * *
Над силата на подлостта и злобата надделява духът на доброто.

* * *
Стараеш се за тяхното добро, а те те целят с нож в реброто.

* * *
Приказно е само обикновеното, когато го докосне ръката на гения.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Пастернак
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ

* * *
Я не люблю людей, безразличных к истине.

* * *
Неуместно и несвоевременно только самое великое.

* * *
Нравственности учит вкус, вкусу же учит сила.

* * *
Разве когда любят, унижают?

* * *
Как хорошо на свете! Но почему от этого всегда так больно?

* * *
Человек рождается жить, а не готовиться к жизни.

* * *
Главной бедою, корнем будущего зла была утрата веры в цену собственного мнения.

* * *
Попадаются люди с талантом. Но сейчас очень в ходу разные кружки и объединения. Всякая стадность – прибежище неодарённости, всё равно верность ли это Соловьёву, или Канту, или Марксу. Истину ищут только одиночки и порывают со всеми, кто любит её недостаточно.

* * *
Будущее – это худшая из всех абстракций. Будущее никогда не приходит таким, каким его ждешь.

* * *
Принадлежность к типу есть конец человека, его осуждение.

* * *
Предмет нашего обожания тем больше кажется нам жертвою, чем более мы его любим.

* * *
С кем протекли его боренья? С самим собой, с самим собой.

* * *
Жизнь прожить – не поле перейти.

* * *
Спасение не в верности формам, а в освобождении от них.

* * *
Силу подлости и злобы одолеет дух добра.

* * *
Им стараешься добро, а они норовят тебе нож в ребро.

* * *
Сказочно только рядовое, когда его коснется рука гения.




---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Пастернак (Борис Леонидович Пастернак) е роден на 29 януари/10 февруари 1890 г. в Москва. На Запад е известен с трагичния си роман за Съветска Русия „Доктор Живаго“ (1957 г.), а в Русия е по-известен като поет. Първата си поетична книга „Близнец в тучах” публикува през 1914 г., а през 1917 г. излиза книгата му „Сестра моя жизнь“, смятана за най-влиятелната стихосбирка на руски език през ХХ век. Стилът му е модернистичен и многоцветен. През следващите години пише и публикува поезия и проза, но не се вписва в доктрината на социалистическия реализъм, одобрена от Комунистическата партия. От 1932 г. Пастернак рязко променя стила си, за да го направи по-приемлив за властите. Превежда Шекспир („Хамлет“, „Макбет“, „Крал Лир“), Гьоте („Фауст“), Рилке („Requiem fur eine Freundin“), Верлен и др. След като написва романа „Доктор Живаго“, цензурата в Съветския съюз не одобрява книгата и той успява да я изпрати и издаде през 1957 г. в Италия. Това предизвиква репресии срещу него, продължили до края на живота му. През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.