Ели Видева - Сезонът на голямото осмисляне

Сезонът на голямото осмисляне
е подчинен на собствени закони.
Тогава сетивата са изострени
до крайност и улавят всяко трепване
по тънката мембрана на душата.
И става невъзможно с лека длан
да се сбогуваш с днешната тревога,
която ще замръзне на плещите
и като пряспа утре ще те смачка.
Светът добива други измерения.
Кафявата графичност на пейзажа
налага отпечатък в мисълта.
кой скъсва седем потни ризи
да изпече насъщен хляб за нас.
Как иначе ще издържим на зимата
с безкрайната й сивота ...

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Сезон великих и не очень озарений
Ведёт себя по собственным законам
Когда душа без всяких ухищрений
Уловит суть в пространстве за оконном.
Когда душа - тончайшая мембрана
Не так легко на всё махнуть рукой
Сбежать тревог, обиды и обмана
От коих холод веет вековой
К утру придут, сомнут тебя в комочек
Других и не заметят измерений
Кофейный по палитре вечерочек
Как отпечаток наших скудных мнений.
И с каждым днём иному хуже спиться
И он не раз меняет потные рубахи
И он нам хлеб к утру испечь стремится
Чтоб не замёрзли в зиму бедолаги
Её иначе не переживёшь...


Рецензии