Любовна тръпка

Генка Богданова

Трепери земята, трепти и небето от стъпки на прелестен пес.
Какъв ти пес, братко, пред мене накратко, извива снага Болонез.
Косъмът – къдрав, опашка – коприна, а погледа – фин шоколад…
Как ли спокойна край него да мина, Аполон е, макар и космат!
Носът му е влажен, а тялото снажно, очите му – пълни със страст…
Усещам, започва романът паважен, поглеждам  го страстно и аз.
Излъчва флуиди душата ми нежна, мъркам  с най –сладкия глас.
Но мярна се мацка с палто белоснежно и той я последва в захлас.
Въздишам след него с гордост ранена, проклинам късмета си бос:
- Дали е било така отредено?! - сама си задавам въпрос: -
Аз съм просто „писана” улична, кротка и с моя  калпав късмет,
пътя ми мина бялата котка пред кавалера красив и напет.
Но защо ли, защо ли тъй се увлякох и страдам по тоз Болонез?
Всъщност на среща аз Шаро си чаках–селския, простичък пес.
Ех, няма си Шаро горда осанка, мършав е, изглежда и стар,
но бъбрим си сладко под някоя сянка - Шаро е верен другар.
Шаро е куче невзрачно и скромно и няма  шармантно лице,
но е с душа обичлива, огромна, и с предано, златно сърце.
Напразно гневя се на бялата котка, тя ми донесе късмет,
пак съм при Шаро, бъбрим си кротко на сянка под живия плет.