Голата истина, басня

Автор:Генка Богданова

Веднъж, как станало, не знам,
но Царят Лъв потънал в срам,
когато ужасен разбрал,
че е до кожа оголял
и , че гривата му гъста,
е окапала до кръста.
Дори на срамната си част
без косъм бил, дочух и аз.
Опашката му отъняла,
от срам и мъка почерняла.
Останал даже без мустаци –
на достойнството му знаци.
”Но как ще се показвам гол?
Резил за царския престол!
Царят много се отчаял,
но Чакалът средство знаел.
Та, царският съветник мил
владетелят си убедил,
далеч от своите палати
вестоносци да изпрати.
Нека да узнаят всички -
животинките и  птички,
че един владетел знатен
дар безценен му изпратил.
Толкова  необходима,
чудна дреха невидима!
Облечен в нея ще приеме
поданиците на смени.
Видима за мъдреците
им омайвала очите.
На пред просташките очи
като мъглица се топи.
Решено – сторено, нали?
На прием всеки се яви.
Гол, но с царска диадема,
смело Царят ги приема,
Отначало се стъписват,
ала после го здрависват,
че глупакът даже знае,
истината щом признае,
непременно ще загази.
Кожата си всеки пази.
Ахкат и се възхищават
щом пред Царя се явяват:
„Ах! и Ох!, „О,Боже, чудо!...”
Всеки се прехласвал лудо.
А Царят се успокоил,
че от резила се спасил.
Последен бил един Щурец.
Възкликнал малкият певец:
-Но той е ГОЛ! Нима сте слепи?
Тъй гол, че кожата му свети!

Мисля, че разбрахте вие –
гол задник с хитрост се не крие!