Вълче милосърдие, басня

Автор: Генка Богданова

Козичка млада и игрива,
видя над драката бодлива,
отрупани с листенца ситни
две млади клонки апетитни.
Помисли, че с един подскок
ще достигне  онзи клон висок
и ще докопа непременно
листата - лакомство безценно.
И подскочи. Но за зла беда
тя сама нанесе си вреда.
Драка, с шипове като игли,
лакомницата в крака рани.
Врещи от болката Козата,
дано я чуят във гората,
та на помощ да се притекат
приятелите и я спасят.
Ала в този дол, усоен, глух,
бе Кум Вълчан с най-остър слух.
От жалният й плач се „трогна”
и както знае - тъй „помогна”.
Измъкна шипа от крачето
и го захвърли във дерето.
А благодарната Козица
в почуда разлюля брадица:
„Я, гледай, този кръвопиец,
страшилище, козоубиец,
се държи  като  приятел мил!
Май в защитник се е преродил””
Дори реши  поклон да стори,
но чу, Вълчан да си мърмори:
- Е, без този остър шип голям,
вече мога да си я изям.
Че в крака й ако го оставя,
възможно е да се задавя….

Е, нима е нужен коментар,
че вълкът не става за другар?
Прекаленото усърдие
е често вълче милосърдие.