Олег Шестинский Мы в мир огня вошли со всеми Да бъ

„МЫ В МИР ОГНЯ ВОШЛИ СО ВСЕМИ...”
Олег Николаевич Шестинский (1929-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДА БЪДЕМ В ОГНЕН СВЯТ СЕ СЛУЧИ

Да бъдем в огнен свят се случи,
не се забравят тези дни,
момчета, времето ни учи
в ненавист и любов едни.

Цветя окопите покриха,
забрава боевете взе,
тогава други чувства тихо
откриха моето сърце.

Но досега, щом взрив засвети
на смелост, прямота и гняв,
аз пак превръщам се в момчето
с неустрашимо силен нрав,

което брод в живота вижда,
сече врага, без страх да знай,
фашисти само ненавижда,
обича само роден край.


Ударения
ДА БЪДЕМ В ОГНЕН СВЯТ СЕ СЛУЧИ

Да бъ́дем в о́гнен свя́т се слу́чи,
не се забра́вят те́зи дни́,
момче́та, вре́мето ни у́чи
в нена́вист и любо́в едни́.

Цветя́ око́пите покри́ха,
забра́ва боеве́те взе́,
тога́ва дру́ги чу́вства ти́хо
откри́ха мо́ето сърце́.

Но досега́, штом взри́в засве́ти
на сме́лост, прямота́ и гня́в,
аз па́к превръ́штам се в момче́то
с неустраши́мо си́лен нра́в,

кое́то бро́д в живо́та ви́жда,
сече́ врага́, без стра́х да зна́й,
фаши́сти са́мо ненави́жда,
оби́ча са́мо ро́ден кра́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Шестинский
МЫ В МИР ОГНЯ ВОШЛИ СО ВСЕМИ...

Мы в мир огня вошли со всеми,
тех дней до смерти не забыть,
нас, мальчиков, учило время
лишь ненавидеть и любить.

Потом порос цветами бруствер,
сраженья канули во тьму,
и вот тогда иные чувства
открылись сердцу моему.

Но до сих пор при каждой вспышке
отваги, гнева, прямоты
я снова становлюсь мальчишкой,
тем, что не прятался в кусты,

что жизнь, наверно, узко видел,
не думая, с плеча рубил,
и лишь фашистов ненавидел,
и только Родину любил.

               1984 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Олег Шестински (Олег Николаевич Шестинский) е роден на 28 януари 1929 г. в гр. Баку. Завършва специалността филолог-българист към филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1952 г.). Специализира българска литература, през 1953 г. изкарва стаж в Софийския университет. Председател е на ленинградската секция на Съюза на писателите на РСФСР (1971-1973 г.), секретар на Съюза на писателите на СССР (1973-1986 г.), член на Съвета на старейшините към Съюза на писателите на Русия, зам.-председател на изпълкома на Международното общество на писателските съюзи. Автор е на над 50 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Друзья навеки” (1955 г.), „Звёзды над крышей” (1964 г.), „Горница” (1966 г.), „Стихотворения” (1967 г.), „Рукопожатье” (1967 г.), „Сестра наша – Болгария” (1968 г.), „Избранная лирика” (1971 г.), „Бойницы” (1971 г.), „Вечное эхо войны” (1972 г.), „Опасная сторона” (1972 г.), „А под небом есть земля” (1973 г.), „Будь садовником Земли” (1975 г.), „Соль: Монолог о Каракалпакии” (1976 г.), „Эпический разбег” (1976 г.), „Избранные стихи и поэмы” (1976 г.), „Соловьиное гнездо” (1976 г.), „Жизнь” (1977 г.), „Чем живу” (1978 г.), „Устои” (1978 г.), „Доверяю Вам” (1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1980 г.), „Помню и люблю” (1981 г.), „Полемика” (1983 г.), „Материк” (1985 г.), „Стихотворения. Поэмы” (1990 г.), „Как жить?” (1994 г.), „Чёрный март” (2005 г.), „Ангелы гнездятся на земле” (2009 г.) и др. Носител е на много награди, сред които е българският орден „Кирил и Методий” – I ст. Умира на 6 юли 2009 г. в Москва.