Елена Курелла. Элегия дождя. Ожидание

http://www.stihi.ru/2016/09/09/5073

Что мне осталось? Шум дождя?
Удушье? Полусумрак бледный?
Прощать себя и снова ждать,
Когда забрезжит свет целебный?

Не откровенье – мерный стук
По крышке векового гроба:
Тук-тук, тук-тук, тук-тук... А вдруг
Вот так и треснет сна утроба?!

Дождя ли это пелена?
Течёт стена от неба в землю...
И сердца стук в утробе сна:
Тук-тук, тук-тук...
                Я жду и внемлю.


ДЪЖДОВНА ЕЛЕГИЯ.ОЧАКВАНЕ

Остана ми какво? На дъжд шума?
И задуха? И сумрак непрогледен?
Да си простя и да очаквам пак
кога ще просветлее вън целебно?

Не откровение – отмерен звук
по покрива на гроба ми вековен
Чук-чук, чук-чук… И после изведнъж
разцепва се заспалата утроба...

Дъждът ли носи тази пелена –
преграда от небето до земята…
В съня ми чука от сърцето звук:
Чук-чук, чук-чук…
                Аз слушам и очаквам

Превод: Д.Г.


Рецензии