Търтей, Автор Генка Богданова

/ басня /


- Ах, какъв прекрасен мъж!
Ах каква осанка снажна!
Заплени ме изведнъж,
таз особа горда, важна.

Със пленителни очи,
със гърди на гладиатор,
класата  му си личи –
кръжи като авиатор.

Ах, сърцето ми тупти
от желание огромно,
този мъж да приютим
в обществото наше скромно.

За Царицата съпруг
по – достоен де ли има?
Няма да открием друг
ний за Майката любима.

Така Търтей непознат
хвалеше пчела неука.
- Той е мързел всепризнат,
той е напаст, не  сполука!

Щом до нас е долетял, -
рече й пчела по-стара, -
в кошер друг е поживял,
и преяждал от нектара.

Търтеят е  бил ленив,
и доказано  безплоден,
Цяло чудо че е жив,
щом е за баща негоден!

Чуй ме, мила, разбери,
мързеливците са бреме,
те са напаст и дори
в тях опасност тихо дреме.

Не по външността личи,
коя личност е достойна,
та не вярвай на очи
спрели на осанка знойна!

 

 


Рецензии