тая преграда, що застава
между небитието и мен.
Беше време, когато отрада
беше всеки твой звук и рефрен.
Днеска глух съм вече за звуци.
И отдавна не търся любов.
Неродени, нощем моите внуци
препускат в съня ми... Топуркат.
А аз все не мога да им дам
ни бонбон, ни любов.
Те ме чакат - да ида,
там, де слива се начало и край.
Да ги погаля - ми стига,
пък било то в ад или рай.
Не, не си ти
© Copyright: Емил Миланов, 2017
Свидетельство о публикации №117052010324
Свидетельство о публикации №117052010324
Рецензии