от Владимир Виденов - Трима приятели

Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.

Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.

Моят втори приятел позлати свойта кожа –
с богоравните днес хапва бобец със джоджен.

А пък третият тихо, в една светла есен,
в оня свят се възнесе – този стана му тесен.

С нюйоркчанина трудно общуваме вече –
тук будилник звъни, а при него е вечер.

Големецът със ролекс брои часовете,
няма време за приказки с разни поети.

И единствено с мъртвия, този, който е горе,
всеки ден,
всеки ден,
всеки ден си говорим.

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Трёх имел я друзей, трёх товарищей верных
С кем делили хлеб-соль и табак непременно

Самолёт словно коршун вцепился когтями
И унёс одного за моря океаны

Кожу золотом красит второй мой приятель
И бобы с богоравными кушает с мятой

Тихо, третий дружок мой, в одну светлую осень
Мир покинул под утро он стал ему тесен

С ньюоркчанином трудно общенье без встречи
Здесь будильник звонит, а в Америке вечер

Он тем более важен, велик, при "Бригете"
Ничего для себя не отыщет в поэте

Только с мёртвым у нас, без претензий и споров
Каждый день,
Каждый день,
Каждый день разговоры.