Олег Шестинский А зачем нам плакать о России А защ

„А ЗАЧЕМ НАМ ПЛАКАТЬ О РОССИИ...”
Олег Николаевич Шестинский (1929-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


А ЗАЩО ДА ПЛАЧЕМ ЗА РУСИЯ

А защо да плачем за Русия
и къде,
щом от Бога не разбрахме ние –
кой краде?

С кръста щом за нас са непонятни
чест и глас,
то най-страшният ни неприятел
май съм аз?


Ударения
А ЗАЩО ДА ПЛАЧЕМ ЗА РУСИЯ

А зашто́ да пла́чем за Руси́я
и къде́,
штом от Бо́га не разбра́хме ни́е –
ко́й краде́?

С кръ́ста што́м за нас са непоня́тни
че́ст и гла́с,
то най-стра́шният ни неприя́тел
ма́й съм а́з?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Шестинский
А ЗАЧЕМ НАМ ПЛАКАТЬ О РОССИИ...

А зачем нам плакать о России,
причитать,
если мы у Бога не спросили –
кто же тать?

Если Крест лишь на словах нам дорог,
как и честь,
то, быть может, самый страшный ворог –
я и есть?


Олег Шестинский
I НАВIЩО ПЛАЧ ТОЙ ПРО РОСIЮ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)

І навіщо плач той про Росію,
сліз печать:
ми ж не запитали і Месію –
хто ж є тать?

Хрест для нас – мов утішання морок,
як і храм;
то ж, можливо, найстрашніший ворог –
є я сам?




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Олег Шестински (Олег Николаевич Шестинский) е роден на 28 януари 1929 г. в гр. Баку. Завършва специалността филолог-българист към филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1952 г.). Специализира българска литература, през 1953 г. изкарва стаж в Софийския университет. Председател е на ленинградската секция на Съюза на писателите на РСФСР (1971-1973 г.), секретар на Съюза на писателите на СССР (1973-1986 г.), член на Съвета на старейшините към Съюза на писателите на Русия, зам.-председател на изпълкома на Международното общество на писателските съюзи. Автор е на над 50 книги с поезия, проза и публицистика, сред които стихосбирките „Друзья навеки” (1955 г.), „Звёзды над крышей” (1964 г.), „Горница” (1966 г.), „Стихотворения” (1967 г.), „Рукопожатье” (1967 г.), „Сестра наша – Болгария” (1968 г.), „Избранная лирика” (1971 г.), „Бойницы” (1971 г.), „Вечное эхо войны” (1972 г.), „Опасная сторона” (1972 г.), „А под небом есть земля” (1973 г.), „Будь садовником Земли” (1975 г.), „Соль: Монолог о Каракалпакии” (1976 г.), „Эпический разбег” (1976 г.), „Избранные стихи и поэмы” (1976 г.), „Соловьиное гнездо” (1976 г.), „Жизнь” (1977 г.), „Чем живу” (1978 г.), „Устои” (1978 г.), „Доверяю Вам” (1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1980 г.), „Помню и люблю” (1981 г.), „Полемика” (1983 г.), „Материк” (1985 г.), „Стихотворения. Поэмы” (1990 г.), „Как жить?” (1994 г.), „Чёрный март” (2005 г.), „Ангелы гнездятся на земле” (2009 г.) и др. Носител е на много награди, сред които е българският орден „Кирил и Методий” – I ст. Умира на 6 юли 2009 г. в Москва.