Александр Твардовский Перед войной, как будто в зн

„ПЕРЕД ВОЙНОЙ, КАК БУДТО В ЗНАК БЕДЫ...”
Александр Трифонович Твардовский (1910-1971 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРЕДИ ВОЙНАТА ЗНАЦИ ЗА БЕДА

Преди войната тук да закръжи,
за да са сякаш по-жестоки вестите,
се случиха сурови зимни бедствия
и студ градините унищожи.

И тежко беше за сърца потиснати
да виждат сред покълнали листа
стърчащите по зимному безлиствени
дървета, не открили пролетта.

Фатално наранена бе кората им
в нагара на мъртвешка сива глеч.
И бяха най-достойните от братята
застигнати от гибелната сеч...

Отминаха годините. Загинали
дървета оживяха, сплели пак
зелен клонак... Войната е отминала.
А ти все плачеш, майчице, за тях.


Ударения
ПРЕДИ ВОЙНАТА ЗНАЦИ ЗА БЕДА

Преди́ война́та ту́к да закръжи́,
за да са ся́каш по́-жесто́ки ве́стите,
се слу́чиха суро́ви зи́мни бе́дствия
и сту́д гради́ните уништожи́.

И те́жко бе́ше за сърца́ поти́снати
да ви́ждат сред покъ́лнали листа́
стърча́штите по зи́мному безли́ствени
дърве́та, не откри́ли пролетта́.

Фата́лно наране́на бе кора́та им
в нага́ра на мъртве́шка си́ва гле́ч.
И бя́ха най-досто́йните от бра́тята
засти́гнати от ги́белната се́ч...

Отми́наха годи́ните. Заги́нали
дърве́та оживя́ха, спле́ли па́к
зеле́н клона́к... Война́та е отми́нала.
А ти́ все пла́чеш, ма́йчице, за тя́х.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Твардовский
ПЕРЕД ВОЙНОЙ, КАК БУДТО В ЗНАК БЕДЫ...

Перед войной, как будто в знак беды,
Чтоб легче не была, явившись в новости,
Морозами неслыханной суровости
Пожгло и уничтожило сады.

И тяжко было сердцу удрученному
Средь буйной видеть зелени иной
Торчащие по-зимнему, по-черному
Деревья, что не ожили весной.

Под их корой, как у бревна отхлупшею,
Виднелся мертвенный коричневый нагар.
И повсеместно избранные, лучшие
Постиг деревья гибельный удар...

Прошли года. Деревья умерщвленные
С нежданной силой ожили опять,
Живые ветки выдали, зеленые...
Прошла война. А ты все плачешь, мать.
 
               1945 г.




---------------
Руският поет, писател и литературен критик Александър Твардовски (Александр Трифонович Твардовский) е роден на 8/21 юни 1910 г. в селището Загоре, Смоленска губерния. Още 14-годишен започва да публикува в местните смоленски вестници. През 1931 г. е публикувана неговата поема „Путь к социализму”, намерила голям отзвук сред литературната общественост. Следват поемите му „Страна Муравия” (1934 г.), „Василий Тёркин” (1941 г.) – най-известната му творба, „Дом у дороги” (1946 г.) и „За далью – даль” (от книгата му „Из лирики этих лет”, 1967 г.). Негови творби излизат в сборници и антологии като „О Родине песню пою”, „Стихи о советской армии”, „Лучшие стихи о войне”, „Юность. Избранное. XXV. 1955-1980”, „100 стихов и рассказов о войне”, „Москва в солдатской шинели”, „Возьмите меня с собою”, „Речи о Пушкине”, „Живее всех живых”, „Об огнях – пожарищах. Стихи и песни о войне”, „Принимай нас, Суоми – красавица”, „Полюшко-поле”, „Стихотворения и поэмы”, „Версты мужества” и др. Бил е главен редактор на сп. „Новый мир” (1950-1954 г.; 1958-1970 г.). Носител е на редица награди и отличия. Поддръжник е на Сталин, но през 60-те години с поемите си „По праву памяти” и „Тёркин на том свете” преразглежда отношението си към сталинизма. Идеологическият либерализъм на сп. „Новый мир” не се харесва на властите и списанието е закрито. Автор е на десетки книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Случай в дороге” (1948 г.), „Избранное” (1957 г.), „Избранные стихотворения” (1958 г.), „Дом у дороги” (1959 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1959-1960 г.), „Родина и чужбина” (1960 г.), „За далью – даль. Сибирские стихи” (1961 г.), „Статьи и заметки о литературе” (1963 г.), „Теркин на том свете” (1964 г.), „А. Т. Твардовский. Собрание сочинений” (в 5 тома, 1966-1968 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Лирика” (1972 г.) и др. Умира на 18 декември 1971 г. във вилата си в селището Пахра, Московска област.