За купон

- А така...
Сегичка ще поседна тук.-
Мърмори си малката коконка.
- Добре, че никой още няма.
Петък е...
Ще се накипря като за купон.
Нищо че не дава мама
и се мръщи тате... ей че смях..
Самичка затова излязох
тайно от родния си дом.
Косицата си сресах
а дрешките си снощи
самичка аз избрах
и се в тях стъкмих.
Я каква съм розова и бяла...
Сега...
Ще бъда много важна.
Взех и червилото на мама,
леле... дано и тя не разбере.
Ще си сложа малко... скрито...
а на Милчо ей оттук
ще му правя смиг.
Но чудно... що ли
никого тук няма
няма глъч и шум.
Я вратата да отворя,
да не би пък
да са нейде вън.
И се взря с почуда
малката сладуша тук и там.
После... се сети изведнъж,
не беше петък....
а събота е... събота....
Как забрави тя...
Ех, че детски срам!


Рецензии