Ностальгия

Здравствуйте, Леонид. Я перевел на болгарский язык Ваше хорошое стихотворение „Ностальгия” - http://www.stihi.ru/2017/06/10/2 Если Вам удобно, напишите мне Ваш ден и месяц рождения.
С дружеским уважением и теплом,
Красимир

---------------

„НОСТАЛЬГИЯ”
Леонид Германович Фролов (р. 1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НОСТАЛГИЯ

Планетата потръпва от заслужена агония.
Прогрес докара хората до умопомрачение.
Когато бях с природата в единство и хармония,
разбирах земното си тук предназначение.

В живота трепетен бях лекомислен и объркан,
но, осъзнал безсмислието на безпътно ложе,
повярвах, че родът човешки е безсмъртен,
ако почитаме светите заповеди Божи.

От Бога получавахме закрила топла, бащината,
той щедро ни даряваше с несвършващи сърдечности.
И в хората човешкото, живецът тъй разрастваше се,
че радост бе за нас животът, щом венчан е с вечното.

Душата ми витаеше, душата бе нетленна.
Четях аз книга звездна сред небесна тишина.
Разбирах, че частичка съм от вечната вселена,
поезия на изгрева бе мойта светлина.

Побратимен със слънцето, с реката и тревите,
на волните простори аз бях равновелик:
да бъда степ, вълна да бъда можех сред вълните,
разбирах зверовете, знаех птичия език.

Но... Хората и дяволът интриги са раздули.
И аз, уви, и аз... Пленен от горделивост зла.
Каква облага имаме от Вавилонска кула?
Ний тъпо се крепим ни на небе, ни на земя.

Изгубен е ориентирът ни в света огромен.
От ценности съмнителни мастит пиедестал...
Аз летен дъжд бях, пролетен бях гръм чутовен,
но някак си в компютър бързо бях се озовал.

Израждахме се, сякаш вече друга сме порода.
Съдбовно се подлагаме на див експеримент!
Забравени са благодат, хармония с природа,
и тровят се душите ни с бездушен интернет.

Понякога с носталгия внезапна стенем ние
и лъч живителен от Божа светлина просветва...
Но веднага над нас връхлита адската стихия
и пак в агония се гърчи нашата планета.
Ударения
НОСТАЛГИЯ

Плане́тата потръ́пва от заслу́жена аго́ния.
Прогре́с дока́ра хо́рата до умопомраче́ние.
Кога́то бя́х с приро́дата в еди́нство и хармо́ния,
разби́рах зе́мното си ту́к предназначе́ние.

В живо́та тре́петен бях лекоми́слен и объ́ркан,
но, осъзна́л безсми́слието на безпъ́тно ло́же,
повя́рвах, че родъ́т чове́шки е безсмъ́ртен,
ако́ почи́таме свети́те за́поведи Бо́жи.

От Бо́га получа́вахме закри́ла то́пла, ба́штината,
той ште́дро ни даря́ваше с несвъ́ршвашти сърде́чности.
И в хо́рата чове́шкото, живе́цът тъй разра́стваше се,
че ра́дост бе за на́с живо́тът, што́м венча́н е с ве́чното.

Душа́та ми вита́еше, душа́та бе нетле́нна.
Четя́х аз кни́га зве́здна сред небе́сна тишина́.
Разби́рах, че части́чка съм от ве́чната вселе́на,
пое́зия на и́згрева бе мо́йта светлина́.

Побратиме́н със слъ́нцето, с река́та и треви́те,
на во́лните просто́ри аз бя́х равновели́к:
да бъ́да сте́п, вълна́ да бъ́да мо́жех сред вълни́те,
разби́рах зверове́те, зна́ех пти́чия ези́к.

Но... Хо́рата и дя́волът интри́ги са разду́ли.
И а́з, уви́, и а́з... Плене́н от гордели́вост зла́.
Каква́ обла́га и́маме от Вавило́нска ку́ла?
Ний тъ́по се крепи́м ни на небе́, ни на земя́.

Изгу́бен е ориенти́рът ни в света́ огро́мен.
От це́нности съмни́телни масти́т пиедеста́л...
Аз ле́тен дъ́жд бях, про́летен бях гръ́м чуто́вен,
но ня́как си в компю́тър бъ́рзо бя́х се озова́л.

Изра́ждахме се, ся́каш ве́че дру́га сме поро́да.
Съдбо́вно се подла́гаме на ди́в експериме́нт!
Забра́вени са благода́т, хармо́ния с приро́да,
и тро́вят се души́те ни с безду́шен интерне́т.

Поня́кога с носта́лгия внеза́пна сте́нем ни́е
и лъ́ч живи́телен от Бо́жа светлина́ просве́тва...
Но веднага́ над на́с връхли́та а́дската стихи́я
и па́к в аго́ния се гъ́рчи на́шата плане́та.

Красимир Георгиев   10.06.2017 00:07   •   Заявить о нарушении