Никола Вапцаров. Весна

Весна моя, белый ее полет!
Не прожита еще и не спета.
Над тополями так низко она промелькнет,
но преграды ей нету.

Весна моя, белый ее полет!
Вместе придет с дождем, с ураганом.
Знаю, надежды она вернет,
знаю, омоет кровавые раны.

Птицы в просторе тогда поплывут
и запоют среди поля и луга.
Людей будет радовать труд,
как братья, они полюбят друг друга.

Весна, белый ее полет -
все, что мне надо.
Мертвая площадь тобой оживет.
Только твое пусть солнце взойдет.
Дай умереть на твоих баррикадах!

1933

с болгарского перевел А.Пустогаров

ПРОЛЕТ

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

1933 г.


Рецензии