Анна Ахматова Забудут Забравят ни

„ЗАБУДУТ...”
Анна Андреевна Горенко/ Ахматова (1889-1966 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАБРАВЯТ НИ

Забравят ни? Що за прокоба!
Сто пъти в забрава тъжа,
сто пъти бях легнала в гроба,
май там и сега си лежа.

А музата, глуха и сляпа
изтляла зърната в пръстта,
издига се, феникс е сякаш,
в ефира син от пепелта.


Ударения
ЗАБРАВЯТ НИ

Забра́вят ни? Што́ за проко́ба!
Сто пъ́ти в забра́ва тъжа́,
сто пъ́ти бях ле́гнала в гро́ба,
май та́м и сега́ си лежа́.

А му́зата, глу́ха и сля́па
изтля́ла зърна́та в пръстта́,
изди́га се, фе́никс е ся́каш,
в ефи́ра син от пепелта́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анна Ахматова
ЗАБУДУТ...

Забудут? – вот чем удивили!
Меня забывали не раз,
Сто раз я лежала в могиле,
Где, может быть, я и сейчас.

А Муза и глохла и слепла,
В земле истлевала зерном,
Чтоб после, как Феникс из пепла,
В эфире восстать голубом.

               1957 г.




---------------
Руската поетеса и преводачка Ана Ахматова (Анна Андреевна Горенко/ Ахматова) е родена на 11/23 юни 1889 г. в курортен район край Одеса. Първото си стихотворение пише на 11-годишна възраст, първите й поетични публикации в печата са от 1907 г. Учи право в юридическия факултет в Киев и в историко-литературния факултет в Петербург. Представителка е на литературния стил акмеизъм. От 1923 до 1940 г. над публикуването на стиховете й тегне забрана, част от творчеството й е забранена от цензурата до края на 80-те години. През това време тя продължава да пише поезия, пише есета за Пушкин, мемоари за Блок, Манделщам и Модилиани (известни са 16 платна на художника, за които поетесата е позирала). Превежда творчеството на френски, индийски, корейски, арменски и др. автори. Авторка е на стихосбирките „Вечер” (1912 г.), „Четки” (1914 г.), „Белая стая” (1917 г.), „Подорожник” (1921 г.), „Anno Domini” (1922 г.), „Тростник” (1940 г.), „Из шести книг“ (1940 г.), „Избрано” (1943 г.), „Стихотворения” (1961 г.) и др. През 1955 г. е възстановена в Съюза на писателите на СССР. През 1964 г. получава международната литературна награда „Етна-Таормина”, а през 1965 г. става почетен доктор на Оксфордския университет. Умира на 5 март 1966 г. в Москва. Едно от най-значимите й произведения – автобиографичният поетичен цикъл „Реквием”, е публикувано чак през 1989 г.