Константин Фофанов Мы любим, кажется, друг друга Н

„МЫ ЛЮБИМ, КАЖЕТСЯ, ДРУГ ДРУГА...”
Константин Михайлович Фофанов (1862-1911 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАЛИ ОБИЧАМЕ СЕ НИЕ

Нали обичаме се ние,
но някога, защо, не знам,
души от нежни думи крием,
изпълват ни с небивал срам?

Защо злословия измамни
терзаят мирните ни дни?
Как тъй, с една любов обляни,
към две сърца вражда клони?


Ударения
НАЛИ ОБИЧАМЕ СЕ НИЕ

Нали́ оби́чаме се ни́е,
но ня́кога, зашто́, не зна́м,
души́ от не́жни ду́ми кри́ем,
изпъ́лват ни с неби́вал сра́м?

Зашто́ злосло́вия изма́мни
терза́ят ми́рните ни дни́?
Как тъ́й, с една́ любо́в обля́ни,
към две́ сърца́ вражда́ клони́?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Фофанов
МЫ ЛЮБИМ, КАЖЕТСЯ, ДРУГ ДРУГА...

Мы любим, кажется, друг друга,
Но отчего же иногда
От нежных слов, как от недуга,
Бежим, исполнены стыда?
 
Зачем, привыкшие к злословью,
Друг друга любим мы терзать?
Ужель, кипя одной любовью,
Должны два сердца враждовать?

               1891 г.




---------------
Руският поет Константин Фофанов (Константин Михайлович Фофанов) е роден на 18/30 май 1862 г. в Санкт Петербург. Първите си стихове публикува през 1881 г. във в. „Новое время”. За творчеството му е характерно бягането от социалната действителност към илюзорния свят, съчетано с реалистичните мотиви, характерни за литературното течение декаданс – поемите „Волки” (1889 г.) и „Весенняя поэма” (1892 г.). Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1887 г.), „Стихотворения” (1889 г.), „Тени и тайны” (1892 г.), „Барон Клакс” (повест в стихове, 1892 г.), „Стихотворения” (1896 г.), „Илюзии” (1900 г.) и „След Голгота” (1910 г.). Прекарва последните 10 години от живота си в нищета. През този период написва над 2000 стихотворения, поеми, приказки и балади, но публикува рядко. Умира на 17/30 май 1911 г. в Санкт Петербург.