Афанасий Фет Сосны Борове

„СОСНЫ”
Афанасий Афанасьевич Шеншин/Фет (1820-1892 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БОРОВЕ

Сред млади кленове и плачещи брези
надменните зелени борове ме плашат;
смущават те мечти и сладостни сълзи,
вида им трезвен не понасям.

В кръга възкръсващи съседи само те
не шепнат, не въздишат, лъх без трепет имат,
за тях ликуващата пролет не расте,
безспир припомнят й за зима.

Гората щом отрони сетните листа
и чака мълком пролетното обновление,
те ще останат, със студена красота
да стряскат бъдни поколения.


Ударения
БОРОВЕ

Сред мла́ди кле́нове и пла́чешти брези́
надме́нните зеле́ни бо́рове ме пла́шат;
смуща́ват те́ мечти́ и сла́достни сълзи́,
вида́ им тре́звен не пона́сям.

В кръга́ възкръ́свашти съсе́ди са́мо те́
не ше́пнат, не възди́шат, лъ́х без тре́пет и́мат,
за тя́х лику́ваштата про́лет не расте́,
безспи́р припо́мнят й за зи́ма.

Гора́та штом отро́ни се́тните листа́
и ча́ка мъ́лком про́летното обновле́ние,
те ште оста́нат, със студе́на красота́
да стря́скат бъ́дни поколе́ния.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Афанасий Фет
СОСНЫ

Средь кленов девственных и плачущих берёз
Я видеть не могу надменных этих сосен;
Они смущают рой живых и сладких грёз,
И трезвый вид мне их несносен.

В кругу воскреснувших соседей лишь оне
Не знают трепета, не шепчут, не вздыхают
И, неизменные, ликующей весне
Пору зимы напоминают.

Когда уронит лес последний лист сухой
И, смолкнув, станет ждать весны и возрожденья, –
Они останутся холодною красой
Пугать иные поколенья.

               1854 г.




---------------
Руският поет и преводач Афанасий Фет (Афанасий Афанасьевич Фет/ Шеншин) e роден на 23 ноември/5 декември 1820 г. в гр. Новосьолки, Орловска област. Пише стихове от ученическите години. Завършва философския факултет на Московския университет (1844 г.). От 1845 до 1858 г. е на военна служба, от 1867 до 1878 г. е мирови съдия. Публикува поезия и поетични преводи в издания като „Москвитянин”, „Отечественные записки”, „Современник”, „Русский вестник” и др. Смятан е за предшественик на руския символизъм. Негови стиховете са взети за текстове на десетки песни, изпълнявани от популярни певци. Превежда творби на Гьоте, Шилер, Хайне, Хораций, Ювенал, Катул, Овидий, Вергилий, Проперций, Персий, Марциал и др. западни и латински поети. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1886 г.). Автор е на стихосбирките „Лирический пантеон А.Ф.” (1840 г.), „Ранних годах моей жизни” (1850 г.), „Стихи” (1856 г.), „Двухтомное собрание стихотворений Фета” (1863 г.) и „Вечерние огни” (в 4 тома, 1883-1891 г.). Умира на 21 ноември/3 декември 1892 г. в Москва.