Очите ти са плахи, уморени,
не греят като ведри небеса,
защото в тях са болките стаени,
не мамят ги красиви чудеса.
Косите ти – звънливи водопади,
не гали вече пролетен ветрец.
Тъгуват те по минали отради,
по ласките на полския венец.
Но днеска ти си още по-красива,
сърцето ти е храм на любовта,
която ражда чудодейна сила
и дава смисъл верен на света.
Не тъгувай
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2017
Свидетельство о публикации №117021806470
Свидетельство о публикации №117021806470
Рецензии
Радко, защо са тия лъжливи хвалебствия в адрес на "майсторката на преводите" И.С.? За какви "стайни болки" става дума?)))
http://www.stihi.ru/2018/05/14/7835
А тя, умнИца, приема всичко за чиста монета, че и се заръча с подобно фалшиво мнение. Че каква добрина може да има в подобна очебийна сладникава лъжа?
Да-а, налегнат ли човека "стайни болки" и - край на поезията: само едно горчиво и тъжно словоблудство остава...
Людмила Станева Переводы 16.05.2018 15:35 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2018/05/14/7835
А тя, умнИца, приема всичко за чиста монета, че и се заръча с подобно фалшиво мнение. Че каква добрина може да има в подобна очебийна сладникава лъжа?
Да-а, налегнат ли човека "стайни болки" и - край на поезията: само едно горчиво и тъжно словоблудство остава...
Людмила Станева Переводы 16.05.2018 15:35 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.